Лиан Хърн - Възмездието

Времето минаваше. Сливовото дърво оголя. Една сутрин мъхът и боровите иглички осъмнаха покрити със слана. Началото на студеното време причини вълна от неразположения. Първо Каеде хвана настинка; получи силно главоболие, а усещането в гърлото й бе такова, все едно бе глътнала игли. От температурата сънят й стана неспокоен, но след няколко дни се оправи, само през нощта я тормозеше кашлица. Ишида й даде да пие отвара от върбови кори и валериан. Точно тогава и Риеко прихвана настинката, която, изглежда, бе станала по-опасна за здравето, тъй като възрастната жена се разболя значително по-тежко от Каеде.

На третата вечер от боледуването на Риеко имаше поредица от леки трусове. Те, както и високата температура станаха причина тя да изпадне в почти неконтролируема паника. Разтревожена, Каеде прати Юми да доведе Ишида.

Когато лекарят дойде, вече бе нощ. На черното небе висеше сребриста три четвърти луна, а звездите представляваха сияйни ледени връхчета. Ишида накара Юми да донесе гореща вода, приготви силна отвара и я даде на болната да я изпие. Постепенно гърчовете й намаляха и риданията й утихнаха.

— Известно време ще спи — рече той. — Ако пристъпите на паника започнат отново, Юми може да й даде още една доза.

Докато говореше, земята се разтърси отново. През отворената врата Каеде видя как луната затрепери, а подът под нозете й се вдигаше и се спускаше. Другата прислужница изписка уплашено и хукна навън.

— Така е цял ден — рече Каеде. — Дали тези леки трусове са предизвестие за по-тежко земетресение?

— Кой знае? — отвърна Ишида. — По-добре угасете лампите, преди да си легнете. А аз ще се прибера у дома да видя какво прави кучето ми.

— Кучето ви ли?

— Ако е заспало под верандата, значи няма да има голямо земетресение. Но ако скимти и вие, това вече е основание за тревога.

Ишида се засмя тихо и Каеде си даде сметка, че отдавна не го е виждала в толкова добро настроение. Той беше сдържан, затворен, добросъвестен човек, ръководен от дълга си към Фудживара и от призванието си на лекар, но Каеде почувства, че тази вечер му се е случило нещо, което бе нарушило обичайната му сдържаност.

Ишида си тръгна и Юми придружи Каеде в спалнята, за да й помогне да се съблече.

— Тази вечер лекарят изглежда весел — отбеляза Каеде. Беше толкова приятно да не чувства натрапчивото присъствие на Риеко, която слухтеше за всяка нейна дума, че изпита желание да си побъбри просто за удоволствие. Робата се свлече от раменете й и когато Юми вдигна косите й, за да я освободи, Каеде почувства дъха й в ухото си:

— Това е, защото Муто Шизука дойде да го види.

Каеде усети как кръвта се изтегля от главата й. Стаята сякаш се завъртя около нея, но не от земен трус, а от собствената й немощ. Юми я подхвана и я положи внимателно върху постелята. Извади нощната роба и й помогна да я облече.

— Господарката не бива да настине и да се разболее отново — промърмори тя, вземайки гребена, за да й разреши косите.

— Какви са вестите? — попита тихо Каеде.

— Фамилията Муто са сключили примирие с владетеля Отори. Сега учителят Муто е с него, за да му помага.

Само това, че Юми бе произнесла името му, накара сърцето на Каеде да подскочи тъй силно, че почти й призля.

— Къде е той?

— На крайбрежието, в Шухо. Предал се е на владетеля Араи.

Не можеше да си представи какво му се налагаше да преживява.

— В безопасност ли е?

— Двамата с Араи са сключили съюз. Ще атакуват Хаги заедно.

— Още една битка… — прошепна Каеде. В гърдите й забушува буря от емоции, от която очите й запариха. — А сестрите ми?

— Добре са. Уговорен е брак между господарката Аи и племенника на владетеля Акита. Моля ви, не плачете, господарке. Никой не бива да разбира, че сте научили тези неща. От това зависи животът ми. Шизука ми се закле, че ще успеете да скриете чувствата си.

Каеде положи отчаяни усилия да преглътне сълзите си.

— А по-малката ми сестра?

— Араи искал да я сгоди за владетеля Отори, но той се извинил, че не може да мисли за брак, докато не завземе Хаги.

Сякаш скрита игла се заби в сърцето й. Не й беше хрумнало, но, естествено, че Такео щеше да се ожени отново. Бракът му с нея бе обявен за недействителен; от него щеше да се очаква да си вземе нова съпруга. Хана бе очевиден избор, тъй като щеше да скрепи съюза с Фудживара и да предостави на Араи нова връзка с владенията Маруяма и Ширакава.

— Хана е още дете… — рече тя глухо, докато гребенът разресваше косите й. Нима Такео вече я бе забравил? Щеше ли с радост да приеме сестра й, която толкова приличаше на нея? Ревността, която я бе раздирала, докато си представяше Макото с него, сега избликна отново, хилядократно по-силна. Съзнанието за откъснатостта й, за пленничеството й в имението я връхлетя с нова сила. „Деня, в който науча, че се е оженил, ще умра дори и ако трябва да отхапя собствения си език!“, закле се тя мислено.