Лиан Хърн - Възмездието

— Уби баща ми — пророних аз. — Причини смъртта на Шигеру. А за какво ти бе нужна смъртта на Юки?

Той изсъска нетърпеливо и със светкавично движение пусна пръчката на земята и извади нож. Приведох се рязко и се хвърлих встрани със силен вик. Нямах илюзии, че ще успея да го победя сам и невъоръжен. Щеше да ми се наложи да се бия с голи ръце както с Акио, докато някой дойдеше да ми помогне.

Той скочи след мен с лъжливо движение и после с бързина, недостъпна за окото, се устреми към противоположната страна, за да сграбчи врата ми в мъртва хватка. Аз обаче го бях предвидил, изплъзнах му се и го ритнах в гръб. Уцелих го точно над бъбреците и го чух как изстена. После скочих над него и с дясната си ръка го ударих във врата.

Ножът полетя нагоре. Усетих как се врязва дълбоко в дясната ми ръка, отсичайки двата най-малки пръста. Това бе първата ми истинска рана и болката бе ужасна, по-мъчителна от всичко, което бях изпитвал някога. За момент станах невидим, но собствената ми кръв ме издаде, тъй като шуртеше по славеевия под. Изкрещях отново, призовавайки Кенджи и стражите, и после раздвоих образа си. Фалшивият се претърколи по пода, а аз забих лявата си ръка в очите на Котаро.

Той отметна глава, за да избегне удара, но аз сритах ръката му, която държеше ножа. Той отскочи назад с невероятна скорост и после изведнъж полетя обратно, устремен към главата ми. Приведох се точно преди да ме уцели с крак в главата и скочих във въздуха, когато той се приземи, като през цялото време се борех с шока и с болката. Съзнавах, че ако им се поддам дори за миг, това ще ми коства живота. Тъкмо възнамерявах да опитам да го ритна по подобен начин, когато чух как прозорецът на горната стая се отваря и от него към нас полита малък невидим предмет.

Котаро не го очакваше и го чу миг след мен. Вече бях разпознал Таку и скочих, за да смекча падането му, но той сякаш летеше към Котаро и за момент отвлече вниманието му. Превърнах скока си в ритник и забих крак във врата на Котаро. Щом се приземих, Кенджи викна от горе:

— Такео! Дръж! — и ми хвърли Джато.

Хванах меча си с лявата ръка. Котаро сграбчи Таку, завъртя го над главата си и го запрати в градината. Чух как момчето изохка, падайки на земята. Замахнах с Джато, но от дясната ми ръка бликаше кръв и острието се стовари накриво. Не успях да уцеля Котаро и той тутакси стана невидим. Сега обаче бях въоръжен и той стана по-бдителен. Спечелих миг отдих. Разкъсах пояса си и го увих около дланта си.

Кенджи скочи от прозореца на горния етаж, приземи се на нозете си като котка и моментално стана невидим. Долавях присъствието на двамата учители, които явно се виждаха един друг. Бях се сражавал рамо до рамо с Кенджи и знаех по-добре от всеки друг колко опасен можеше да бъде, но сега си дадох сметка, че никога не го бях виждал в действие срещу противник, който притежаваше дори малка част от способностите му. Имаше меч, малко по-дълъг от ножа на Котаро, който му осигуряваше леко преимущество, но Котаро беше блестящ и в същото време отчаян. Те връхлитаха един срещу друг по славеевия под и той стенеше под нозете им. В един момент Котаро сякаш залитна, но щом Кенджи се хвърли върху него, той успя да запази равновесие и го ритна в ребрата. И двамата раздвоиха образи. Замахнах срещу второто изображение на Котаро, а Кенджи отскочи от него със салто. Котаро се обърна, за да отбие удара ми, и аз долових свистенето на хвърлените ножове. Кенджи ги бе запратил във врата му. Първото острие се впи в плътта на Котаро и аз видях как погледът му се разфокусира. Беше се втренчил в лицето ми. Нанесе един последен напразен удар с ножа си, но Джато сякаш го очакваше и се заби във врата му. Докато умираше, Котаро се опита да ме прокълне, но гръклянът му бе разсечен и думите му се удавиха във фонтан от кръв.

Слънцето вече беше изгряло; когато се взряхме в рухналото кървящо тяло на Котаро, осветено от бледите лъчи, беше трудно да повярваме, че подобно крехко човешко същество бе притежавало такава огромна мощ. Двамата с Кенджи едва бяхме успели да го победим с общи усилия, а той бе осакатил ръката ми и бе оставил Кенджи с ужасни натъртвания и както установихме впоследствие — с няколко счупени ребра. С изкаран от удара в земята въздух, Таку беше в шок и истински късметлия, че изобщо бе оцелял. Стражите, които бяха дотичали, откликвайки на виковете ми, бяха стъписани, все едно ни бе нападнал демон. Козината върху врата на кучетата настръхна, когато взеха да душат около тялото на Котаро, и оголили зъби, заръмжаха тревожно.