Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Здесь есть возможность читать онлайн «Ейдриън Чайковски - Разединени равнини» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Разединени равнини: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Разединени равнини»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Империята на осите отново е в поход и пръв под ударите й ще попадне град Тарк, който усилено се готви за отбрана. Зад стените му Салма и Тото ще трябва да издържат бурята заедно с мравкородните, изправени срещу многочислена войска и срещу оръжия, каквито Равнините не познават.
Докато имперските войски сеят смърт и разрушение по пътя си, младият Император е поел по друга пътека. Прицелил се е в неща по-черни от военните завоевания и ако постигне целта си, това ще е началото на кърваво господство, което ще трае стотици години. Роман, преливащ от въображение. Бойните действия увличат с вълнението от новия поглед към познати тактики… Напомня Гемел, Ериксън и Сандърсън, но със свой уникален талант. Поредно страхотно постижение на Чайковски и достойно продължение на тази епична сага…
Sci Fi

Разединени равнини — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Разединени равнини», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Злополуката беше тежка — обясни словоохотливо Дрефос. — А още по-лошото бе, че трябваше да изработя този заместител с една ръка. Ала виждам, че ти харесва. Радвам се.

Блъсна го силно назад и младежът се стовари върху дървената решетка. Силите му се бяха стопили напълно.

— Кажи ми какво си направил — нареди Дрефос. — Аз съм молецороден, поне частично, и го чета по лицето ти. Какво си направил?

— Дадох й чертежите — промълви Тото, останал без воля за съпротива. — Чертежите на щраколъка.

Дрефос го изгледа втренчено. После се изсмя. Смя се и се смя, после пусна Тото и той се свлече на пода с гръб към решетката. Дрефос продължаваше да се смее, докато чиракът му не вдигна поглед озадачено.

— О, това ми харесва! — излая през смях Дрефос. — Много ми харесва. И ти сигурно си мислиш, че си го направил заради старата си любов, от носталгия или друга някоя от глупостите, които скоро ще ти избием от главата! Мило момче, значи си й дал чертежите, казваш? Това е страхотно. Страхотно е!

— Защо? — учуди се Тото. Рамото още го болеше, но поне можеше да си движи ръката, значи нямаше нищо счупено.

— Не разбираш ли? — Дрефос клекна пред него. — Какво ще направят те с чертежите? Как какво, ще си направят собствени щраколъкове. Представяш ли си физиономията на Малкан, когато открие, че врагът се е сдобил с новото му тайно оръжие?

— Значи искаш просто да ядосаш генералите? — попита невярващо Тото.

— Въпросът е какво ще направят генералите, Тото, когато се стигне до това. При кого ще отидат и какво ще поискат?

— Ще дойдат при теб — съобрази Тото — и ще поискат да им…

— Да им измисля нещо още по-добро! — гракна през смях Дрефос. — И науката ще направи още една крачка. О, ти сигурно си си мислел, че мотивите ти са благородни и прочие, момче, но в сърцето си ти си занаятчия. Човек на прогреса, точно като мен. Знаеш ли колко трудно щеше да ми е на мен да дам това оръжие в ръцете на врага? А ти ми спести толкова време и усилия, помисли си само. Войната ще продължи, Тото, ту едните ще имат превес, ту другите, и така година след година, и толкова по-добре за нас двамата. Защото ако Империята напредва твърде бързо, мислиш ли, че нашият достъп до леярните и цеховете ще продължи дълго след окончателната й победа? Или че ще ни снабдяват все така неограничено с ресурси? — Хвана Тото за здравото рамо и го вдигна на крака. — С мен ли си, момче, завинаги и наистина? Веднъж вече реших, че съм прочел истината в лицето ти, но понякога и аз греша.

Един последен шанс, осъзна Тото, да се изправи срещу кървавия потоп, да отхвърли метала и да избере месото… да направи нещо, с което Че би се гордяла.

— Твой съм — изрече сериозно той. — Завинаги и наистина.

След като кацна недалеч от имперския лагер, Че вървя цяла нощ, докато изгревът не обагри в розово небето на изток. Тогава откри, че се е отклонила по̀ на изток от южната посока. Даде си сметка, че няма представа къде се намира, че храната и водата, които Тото й беше приготвил, няма да стигнат за дълго. Мина покрай една-единствена постройка — ловна хижа на някой богаташ навярно, но разбита и ограбена отдавна.

С други думи, имаше проблем. Осъзна със закъснение, че е трябвало да избяга от лагера на осоидите в западна посока и да тръгне успоредно на железния път, който щеше да я отведе до портите на Сарн. Сега трябваше да тръгне на север с надеждата да стигне след време до релсите. На северозапад по-добре, реши тя, защото ако поемеше право на север, щеше да се озове обратно в имперския лагер. А за всеки случай, и най-вече заради патрулните отряди на осоидите, щеше да лагерува през деня и да върви нощем, като разчита на Изкуството си да пробива мрака.

Засега просто продължи напред, докато слънцето не напече силно, после си почина, а привечер тръгна отново, като се оглеждаше непрекъснато за знаци на железопътно строителство напред. Ала неравният, осеян с храсталаци терен сякаш нямаше край и никъде не се виждаше правата линия на крайпътни насипи. Само тук-там групи дървета внасяха разнообразие, черпейки подпочвена влага, имаше и запустели ниви на местата, където почвата беше по-плодородна. Не откри нито една къща, която да не е била ограбена и опожарена, което означаваше, че все още е твърде близо до имперския лагер.

Здрачаваше се, когато стигна поток, прокопал си дълбоко корито в земята, където Че можеше да се скрие от вражи очи. Тук беше по-хладно, а имаше и зеленина, която беше като балсам за душата й след сухия пущинак между Хелерон и Етерионските гори. Потокът течеше по права линия, каквато не се срещаше естествено в природата, земята от двете му страни беше заравнена и очевидно е била обработвана някога, но Че можеше само да гадае кога и чии ръце са променили терена наоколо.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Разединени равнини»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Разединени равнини» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Саки
libcat.ru: книга без обложки
Ейдриън Чайковски
Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката
Ейдриън Чайковски
libcat.ru: книга без обложки
Ейдриън Чайковски
Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин
Ейдриън д'Аже
Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега
Ейдриън д'Аже
Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите
Ейдриън д'Аже
Адриан Чайковски - Чернь и золото
Адриан Чайковски
Джим Чайковски - Айсберг
Джим Чайковски
Адриан Чайковски - Псы войны
Адриан Чайковски
Отзывы о книге «Разединени равнини»

Обсуждение, отзывы о книге «Разединени равнини» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x