Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Двамата ездачи по пътя към Дийп Крийк яздеха необезпокоявани в ранното утро. Наоколо не се забелязваше нищо обезпокоително.

Бездънното небе се издигаше яркосиньо и бездънно изпълвайки простора до целия хоризонт. Пътят пред тях криволичеше в бяла тясна ивица чезнеща в пустинната равнина. От двете страни на пътя се простираха обширни равнини с разпръснати тук-там ръждиви храсти, стигащи чак до сините възвишения, а в долчинките по течението на Дийп Крийк се гушеха гъстозелени тревисти ливади и изобилие от върби.

Далеч зад тях, сякаш изникнали от нищото, се издигаше планинската верига Дийп Крийк, разпростряла се върху площ от петдесет квадратни мили. Полите й представляваха хаотично струпване на голи скали или камънаци изпъстрени тук-там със жилавите храсталаци на пустинята. По дължината на хребета на различни интервали се виждаха гъсти букети на боровите върхове.

Грубият кръг на речния басейн се врязваше в планинската верига на Дийп Крийк, която представляваше високо, гъсто залесено плато, нарязано от каньоните и долините на реките Дийп и Кейв, отрупани от девствена дървесина. Високите ливади бяха застлани от тучни пасища, обилно напоявани от потоци; вътрешните склонове на планините, с изключение на поразените от мълнии и обгорели участъци, гъсто обрасли със стройни борове и ели.

Само един път прекосяваше участъка на Дийп Крийк, една отдавна изоставена пътека прокарана и използвана от първите пионери дръзнали да стъпят по тия краища, и по-късно като прехода между две спирки, но за доста кратко време. От много години насам фургон не беше минавал по този път; покоят му беше нарушаван единствено от ездачите на Б-Бар.

— В града има нови личности — обади се Бил Кофин, нарушавайки тишината след изминатите три мили в прохладната тиха утрин. — Една страхотна блондинка.

Клей Бел опъна от цигарата си, ни видя, че е угаснала, и след като грижливо я стисна откъм върха за всеки случай, я захвърли на земята. Тук нямаше опасност от пожар, но дългогодишният навик от живота в горите взе връх.

— Двама дървари — добави Кофин. — И някаква градска клечка… всичките издокарани.

— Много говориш. — Клей извади принадлежностите си и започна да си свива цигара. Хвърли поглед на Кофин; едва забележими следи от смях напъплиха в ъгълчетата около очите му. — Че какво ще търсят дървари в Тинкърсвил?

— Направо ми взе думите от устата. — Бил Кофин беше строен и добре сложен млад каубой, добър с ласото или коня. — А и чудя се каква ли работа ще има тази руса красавица в градчето?

— Искаш да кажеш, че още не си й направил предложение ли?

— Нямах възможност. Зърнах я само за миг и после изчезна нейде.

— Умно момиче.

Тинкърсвил се простираше сред суровата пустош на равнината близо до Дийп Крийк. Представляваше една улица от магазини с бутафорни фасади и половин дузина улички с къщи, боядисаните от които се брояха на пръстите на едната ръка; имаше и две-три кирпичени. В периферията на градчета сред някакви кирпичени руини три момчета играеха на ловци и индианци и съдейки от бурните им крясъци, имаха успех.

На влизане в града се разминаха с един едър мъж на кон и с навъсено лице.

Кофин се обърна ухилен към Бел.

— Швабе не може да забрави шамарите, дето му ги раздаде тогава. Види ли те някъде и му се дръпва лайното.

Улицата беше напечена от слънцето и тиха. Пред един магазин кокошка кълвеше огризка от ябълка. Проснато в праха нечие куче се припичаше на слънцето. На ръба на дъсчения тротоар седяха двама мъже с високи ботуши и шапки килнати на тила, друг се беше облегнал на стълба на рамадата и пушеше цигара. Присви очи като ги видя и вдигна ръка за поздрав.

Клей Бел огледа улицата със задоволство. Той беше сговорчив мъж с широки плещи и тесни бедра на пустинен ездач, мъж спокоен и способен, от онези мъже, в които хуморът клокочеше близо до повърхността им. Носеше револвера с онази небрежност и естественост, с които носеше шапката или ризата си.

Познаваше хората от града и ги обичаше. Беше дошъл тук напълно непознат, а сега беше част от едно цяло. Преди това обаче не се беше привързвал никъде за дълго.

Едър мъж в едноцветна вълнена риза извън колана излезе от Хоумстейк. Беше с панталони навити до коленете, и високи ботуши с връзки. Добре позната униформа на дървосекача.

Любопитство примесено с тревога се размърда в душата на Бел… единствената дървесина в пределите на поне десет мили около Тинкърсвил се намираше в собствения му участък около Дийп Крийк.