Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Здесь есть возможность читать онлайн «Ейдриън Чайковски - Разединени равнини» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Разединени равнини: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Разединени равнини»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Империята на осите отново е в поход и пръв под ударите й ще попадне град Тарк, който усилено се готви за отбрана. Зад стените му Салма и Тото ще трябва да издържат бурята заедно с мравкородните, изправени срещу многочислена войска и срещу оръжия, каквито Равнините не познават.
Докато имперските войски сеят смърт и разрушение по пътя си, младият Император е поел по друга пътека. Прицелил се е в неща по-черни от военните завоевания и ако постигне целта си, това ще е началото на кърваво господство, което ще трае стотици години. Роман, преливащ от въображение. Бойните действия увличат с вълнението от новия поглед към познати тактики… Напомня Гемел, Ериксън и Сандърсън, но със свой уникален талант. Поредно страхотно постижение на Чайковски и достойно продължение на тази епична сага…
Sci Fi

Разединени равнини — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Разединени равнини», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

43.

Стоеше в източния край на колегиумските докове, обгорените дъски скърцаха под краката й, стоеше и си мислеше, че времето й изтича.

По целия кей работници изрязваха пострадалите дъски и ги подменяха с нови, потапяха във водата нови подпорни колони и го правеха с помощта на машини, каквито тя не беше виждала преди и чийто механизъм не можеше да проумее. Хората тук бяха забележително работливи и изобретателни, ремонтни дейности течаха из целия град, разрушеното се подменяше и подобряваше дори.

Фелисе Миен сведе поглед към водата. Пристанището на Колегиум беше дълбоко и водата чернееше, осигурявайки достатъчно дълбочина и за най-тежките плавателни съдове. Какви ли тайни бяха заровени тук, в тинята по дъното; какви ли забравени кости и съкровища?

Дестрахис щеше да я търси, но с малко късмет щеше да закъснее. Вече съжаляваше, че го е принудила да изрече онези неща.

Талрик с право я беше попитал какво ще прави след това. Бъдещето, което си беше представяла, свършваше с неговата смърт, така че какво щеше да прави след това? Смъртта му нямаше да промени нищо, мъртвите нямаше да възкръснат, а тя щеше да се обърне към миналото, за да избяга от едно празно и безцелно бъдеще.

За нея миналото беше разяждащ ужас, както тя бе преследвала Талрик из целите Равнини, така то беше преследвало нея.

Какво бе останало неизречено? Дестрахис беше премълчал някои неща — Фелисе се досещаше за част от тях, макар съзнанието й да държеше подробностите под ключ. Какво още оставаше да научи?

По-добре да не знае, много по-добре. Една крачка и водата ще я обгърне като любовник, ще я повлече в дълбините си. Бронята й беше достатъчно тежка и дори да се откажеше от решението си, както често се случваше напоследък, с нищо не би могла да промени стореното. Поне ще е взела най-сетне съдбата си в свои ръце. А Талрик нека си живее, защото не би могъл да я нарани повече.

Отражението й се гънеше в неспокойната вода. Виждаше очертанията на рамото си, силуета на наметалото, но лицето й тънеше в сянка.

Пристъпи напред. Инерцията щеше да свърши останалото.

Някой я улови за края на плаща и я издърпа. За миг Фелисе увисна под нелеп ъгъл над водата и внезапно я обзе силен гняв към досадния лечител, пратен от семейството й да я варди. Крилете й се разгънаха стремително, тя се завъртя и го нападна.

Замахна три пъти с шиповете на палците си, преди да осъзнае, че насреща й не е Дестрахис. Беше Тисамон, богомолкородният. Отстъпваше ловко назад, но на челото му имаше плитка рана от първия й удар.

Фелисе застина веднага, а Тисамон отстъпи още крачка и зае отбранителна стойка. Чакаше я. С периферното си зрение Фелисе зърна десетина докери, които ги зяпаха смутено и явно се чудеха дали това е бой на живот и смърт или някакво представление.

— Защо? — повиши глас тя, сякаш го обвиняваше в някаква ужасна неправда.

— Защото заслужаваше нещо повече — отвърна той.

— Няма как да го знаеш.

— Знам го. Говорих с паякородния доктор и той ми каза много неща. — Чутото тежеше на сърцето му, защото историята, която Фелисе бе изтръгнала силом от Дестрахис, бе едва половината от цялото.

Златистата й кожа беше побеляла.

— Не, не може да…

— Знаеш какво означава това — настоя Тисамон и макар жестокостта да бе придружавала неизменно живота му, сега очите му се засенчиха при мисълта за преживяното и стореното от нея. — Няма как да заличиш извършеното, като сложиш край на своя живот. Нито като убиеш онзи досаден паяк. Дори смъртта на Талрик няма да го заличи — макар че който го убие, ще стори услуга на всички. Аз го знам. Бих предпочел да не го знаех, но го знам. За да заличиш това знание, ще трябва да убиеш мен, преди да убиеш себе си. — Разказът на Дестрахис още изгаряше мислите му. И особено краят — как Фелисе се събудила, обладана от натрапчивата мисъл да убие Талрик, и открила, че стаята й е заключена. Че семейството й я е затворило там заради собствената й безопасност.

И тя ги избила до крак — първо лечителите, а после със собствените си ръце сложила край на кръвната си линия. Леля й, братовчедите й, всички паднали мъртви, докато тя обикаляла къщата заслепена от дива ярост и с меча на съпруга си в ръце.

Готов беше да действа, бронираната му ръкавица щеше да се включи миг след като Фелисе оголеше меча си.

Вместо това тя каза:

— Не искам да те убивам. Не мога да те разбера. Какво чувстваш?

На лицето й се беше изписало пълно объркване и това го трогна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Разединени равнини»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Разединени равнини» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Саки
libcat.ru: книга без обложки
Ейдриън Чайковски
Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката
Ейдриън Чайковски
libcat.ru: книга без обложки
Ейдриън Чайковски
Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин
Ейдриън д'Аже
Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега
Ейдриън д'Аже
Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите
Ейдриън д'Аже
Адриан Чайковски - Чернь и золото
Адриан Чайковски
Джим Чайковски - Айсберг
Джим Чайковски
Адриан Чайковски - Псы войны
Адриан Чайковски
Отзывы о книге «Разединени равнини»

Обсуждение, отзывы о книге «Разединени равнини» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x