Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Тримата хукнаха през лагера на мравкородните към шатрата на царицата. Пазачите ги спряха веднага, но после явно получиха заповед да ги пуснат. Дори не се наложи да чакат — въведоха ги направо.

Шатрата беше обзаведена повече от оскъдно — с една голяма маса, върху която беше опъната карта. Зад масата и около царицата стояха шепа тактици, които си приличаха като близнаци и носеха еднакви ризници без емблеми, нашивки или друг знак за чин и йерархия. Срещу тях, от другата страна на масата, бе застанала Сцеле с бронята си от застъпващи се люспи, а до нея един молецороден със сива роба. Гледаха изпод вежди сарнианците, повече като врагове, отколкото като съюзници.

Царицата кимна кратко на новодошлите.

— Вече имам чувството, че наистина сте част от моята армия — отбеляза суховато тя. — Достатъчно е да си помисля, че ми трябвате, и вие пристигате моментално.

— Носим известна отговорност за тази среща — заяви смело Че. Това би казал Стенуолд, ако беше тук.

Царицата кимна.

— Челядинка Трудан и Спера мухородната. Вие ще ни бъдете преводачи, ако възникне нужда. Все още не знам дали тази Древна съобщност говори език, който ние, сарнианците, разбираме.

Премести поглед върху Сцеле, която промени едва доловимо стойката си, готова за сблъсък.

— Говорете, царице — каза тихо молецоидът, — повикахте ни и ние ще ви чуем.

Че усети враждебност откъм тактиците — навярно бяха доловили незачитане в изказа на молецородния. Единствено царицата изглеждаше напълно спокойна. „Съюзът им е толкова крехък, а са съюзници едва от няколко дни.“ Усещаше напрежението, породено от съществените разлики в културните традиции и начина им на живот.

— Е, кажете ми — подкани присъстващите царицата на Сарн. — Какъв ще е бойният ни план за утре? — попита тя и срещна без колебание острия поглед на Сцеле. Богомолкородната вдигна рамене.

— Ще се бием срещу осоидите рамо до рамо с вас. Ние знаем да се бием.

Нито звук, нито друга реакция дойде откъм тактиците, но Че усети как недоволството им се засилва, толкова, че направо отрови въздуха в шатрата. Царицата поклати глава.

— Признателни сме за съдействието и подкрепата ви, но не можем да подминем току-така подобен въпрос. Изходът на утрешната битка ще се реши от детайлите. Силата на Сарн е в реда, в дисциплината на армията му, в това всеки войник да знае къде трябва да отиде, какво да направи и какво правят всички останали около него. Вашите хора са известни като изключителни дуелисти, лъкометци, бойци. Това не го оспорвам. Бойци са, но не са войници. Във войниклъка моят народ няма равен. Нито осоидите, нито богомолкородните могат да се сравняват с нас. Ще го отречете ли?

Изражението на Сцеле и погледът, който хвърли към заметнатото платнище на шатрата, сякаш изтъкваха огромната численост на мравкородните и ограничения брой на собствените й хора. Това беше и единственото превъзходство, което богомолкородната бе склонна да признае на мравкочовеците, но на глас не каза нищо. Царицата изви устни в тънка усмивка.

— Утре вашите хора ще водят собствената си битка, всеки за себе си — каза тя тихо, но твърдо. — Моите хора ще водят моята битка заедно, като един, защото в това е нашата сила. Затова ми кажете как най-добре да използваме уменията ви? — Молецородният отвори уста да отговори, но царицата вдигна ръка да го спре и простичкият жест съдържаше толкова авторитет, че мъжът млъкна неволно. — Не отхвърлям предложената подкрепа, в никакъв случай. Нещо повече, ценя най-високо факта, че ни удостоихте с честта да се включите на наша страна. Задавам ви този въпрос единствено защото отговорът му е важен, а не за да ви обидя или принизя. Няма как да се биете рамо до рамо с нас. Не сте в състояние да чувате заповедите ми, дори да бяхте склонни да ги следвате. Кажете ми как да ви използвам най-добре. Покажете ми, а аз ще предам това знание на хората си.

След тези думи в шатрата се възцари мълчание. Сцеле и молецоидът се спогледаха, а Че си помисли: „Значи не само старите раси могат да си служат с лукавство.“

Богомолкородната се изкашля.

— Живея в Сарн отдавна — започна Сцеле, — и имам някаква представа как мислите вие, сарнианците. Права сте, разбира се. В разгара на битката вашите заповеди може да ни се сторят неоправдани и аз не мога да гарантирам, че хората ми ще се вслушат в тях, дори да можеха да ги чуят в главите си. Кажете ни какъв е планът ви за утрешната битка?

— Решихме да заложим на нападението — отвърна царицата след кратка и мълчалива размяна на реплики със съветниците си.