Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Спера си беше донесла далекоглед, но вместо да го използва сама, го бутна мълчаливо в ръцете на Че. Момичето погледна през окуляра и видя парче от света да се люшва лудешки, кривнато и размазано. Нагласи бързо фокуса и видя орда от летящи осоиди да се плисва като приливна вълна връз предните линии на сарнианската армия.

За миг изглеждаше, че никоя войска на света не би могла да удържи масираната атака на стотици летящи войници с протегнати за стрелба ръце, толкова много и толкова бързи, че пресечената от железния път падина почерня за минути. Ала после полезрението на Че се изпълни с дъжд от копия, но копия, които валяха от долу нагоре и толкова нагъсто, че се сливаха в почти плътна стена. А после чу Спера да ахва, Ахеос да ругае под нос, и си даде сметка, че копията не са копия, а арбалетни стрели откъм първата линия мравкородни, чиито оръжия бяха несравнимо по-далекобойни от жилата на осите. И тогава й се прииска да го беше видяла в пълната му цялост, така както го бяха видели приятелите й, да беше видяла внезапния черен залп, изстрелян в пълен унисон от авангарда на сарнианската пехота.

Имперската атака се изроди в пълен хаос. Далекогледът не можеше да й даде представа за истинската картина, затова Че го свали и се опита да обхване случващото се с просто око, да открие някакъв смисъл в действията на трескаво жужащите рояци, оцелели след арбалетната атака на сарнианците. И видя килим от трупове, покрил земята на една стрела разстояние от неизбежно напредващата армия на мравкородните, видя и оцелелите осоиди, които се разбягваха кой накъдето свари. Някои се изтегляха панически назад, други, най-вече по фланговете, продължаваха атаката с надежда да пробият вражеското формирование отстрани. Ала там ги чакаха далекобойните лъкове на богомолкородните, както и самите богомолски бойци, които излетяха стремително с оголени мечове право към неподготвените нападатели. Част от осоидите се пръснаха, но други продължиха упорито напред, засипвайки с огън сарнианската пехота, ала повечето копия от златна светлина само изпукваха безпомощно по стената от вдигнати щитове. Осородните падаха покосени в полет, защото в каретата от втора и трета линия също имаше арбалетчици, а дори от това разстояние Че чуваше характерния трясък на гвоздистрели откъм пехотата и автовозилата.

Имперските хелиоптери наближаваха, трещяха тромаво във въздуха с очевидната цел да увиснат над сарнианската армия и да засипят със снаряди стегнатите й формирования. Но фиксовете на мравкородните ги пресрещнаха със святкащи гвоздистрели. Една от тежките имперски машини бе поразена веднага, килна се напред и направи цял оборот и половина преди бронята й да се сцепи по шевовете при грандиозния си сблъсък със земята. Че вдигна отново далекогледа с треперещи ръце и видя как искри изскачат от бронираните корпуси на другите хелиоптери под обстрела на гвоздистрелите, прикрепени към сарнианските фиксове, които от своя страна се разминаваха на косъм със снарядите от балистите и оловометите на вражеските машини.

Маршът на мравкородните продължаваше със същото темпо, въпреки че водещите хелиоптери вече засипваха със снаряди авангарда им. Огън и шрапнели отваряха просеки в мравешките редици. Каретата бързо се разделяха пред връхлитащите летящи машини и се събираха отново, когато хелиоптерът отминеше нататък, но въпреки тези мълниеносни маневри в редиците им се отваряха празнини. Неизбежно беше при толкова много войници в толкова гъсти формирования. Че видя как един от хелиоптерите залита внезапно, поразен от гвоздистрел, а после пада като гигантски камък и размазва цяло сарнианско каре под тежестта си.

По-нататък един фикс се взриви във въздуха сред дъжд от горящ метал. Осоидите бяха монтирали големи оловомети зад собствената си войска и сега обстрелваха с тях леталата. Снарядите описваха дълга дъга над осородните редици и поразяваха сарнианския авангард.

И въпреки това мравкородните не се поколебаха и за миг. Каретата им бяха като вода — разливаха се да избегнат атаките и се сбираха миг по-късно. Движеха се със същата спокойна и търпелива стъпка, с която бяха тръгнали в самото начало, въпреки жертвите, които бяха дали и продължаваха да дават.

Междувременно осоидите бяха оформили фронт със стотина тежкобронирани пазители в центъра и пехота с щитове и копия по фланговете. Към фланговете се стичаха и нови въздушни отряди, които бързо се развърнаха в широка дъга с намерението да заобиколят сарнианската армия и да ударят мравкочовеците в гръб. По единия фланг на сарнианската войска богомолкородните не бързаха да настъпят, обсипваха със стрели врага, но запазваха позицията си. По другия беше различно — навярно мравкородните войници за свръзка бяха загинали, защото близо половината богомолкоиди се втурнаха внезапно напред, по земя и по въздух, атакуваха летящите осородни и скоро заформиха отделно сражение, което бързо се отдалечи от основната битка.