Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Тя не беше истински магьосник, не беше провиждаща, но и сред нейния народ, точно като при молецородните, имаше мъже и жени на магията, и тя беше научила много от тях по времето, когато беше млада и склонна да се прекланя пред други. Нямаше представа какво представлява кутията, но по всичко личеше, че притежава сила. Уловената в нея магия, още от Вещото време без съмнение, беше от непознат за Сцила вид. Не знаеше какво смята да прави с нея прагматичната Империя, но в едно беше повече от сигурна — че й бяха предложили жалка частица от истинската стойност на тази древна находка. Нещо повече, поради присъщото си невежество, Империята никога не би могла да оцени по достойнство кутията, нито да предложи подходяща цена на приносителя й.

Сцила знаеше места, където да намери по-подходящ купувач. Плъзнеше ли веднъж мълвата, все щеше да се намери достатъчно злато в свърталищата на молецоидите и в касите на колекционери със страст към мистичното, в тайните скривалища на скрири отцепници и в съкровищниците на паякородни манипулатори. И всички те охотно щяха да наддават за кутията. А осородните да вървят на майната си. Сцила сама щеше да намери достойни купувачи и сама щеше да определи цената.

Изобщо не си зададе въпроса кое и кога е породило тази мисъл за предателство — а и защо да си го задава, щом предателството й беше в природата, — нито дали идеята изобщо е била нейна.

Бяха на три дни път от Сарн и се движеха с темпото на най-бавните автовозила. Царицата очевидно искаше бойното поле да е възможно най-далеч от града, така поне изглеждаха нещата в очите на Че. Целта навярно бе да се защитят селата и чифлиците около Сарн, но може би имаше и друг мотив, по-дълбок — може би царицата вече се оглеждаше за място, където да се оттегли, ако армията й загубеше сражението тук.

Че и Спера пътуваха с обоза. Обозът бе неизбежен резултат от сътрудничеството на Сарн с Колегиум. Заедно с механизацията и по-доброто въоръжение сарнианската армия се бе сдобила с товарен влак, пълен със занаятчии и работници по поддръжката, които се занимаваха с нещата, били по-рано задължение на редовните мравкородни войници.

Откакто потеглиха, Че почти не беше виждала Ахеос. Той се бе превърнал в нещо като адютант на различните богомолкородни и молецородни лидери на новосъздадената и крехка Древна съобщност. Че си даваше сметка за вродената независимост на нейните членове, които трудно признаваха нечие водачество, било то и на човек от собствената им раса. Ахеос се тревожеше за битката и дали нещата няма да се объркат фатално дори без намесата на осоидите.

Влакът намали рязко скоростта си всичко живо политна напред.

— Може би има проблем с релсите — предположи Спера, но мравкородните в техния вагон наскачаха, отвориха вратите веднага щом влакът спря и се разкрещяха на всички да слизат по най-бързия начин. Едва тогава Че разбра защо е бързането — бяха забелязали врага.

Адски цивилизовано, като си помислиш. Осородните също бяха пристигнали с влак, сякаш и двете страни пътуваха за мирна дипломатическа среща. Царицата на Сарн беше изпратила напред голямо формирование арбалетчици и гвоздистрелчици, които да следят за нападение от въздуха, но останалите бяха заети да разпъват палатки, да проверяват двигателите на автовозилата или да прикрепват крилете на летателните машини.

— Ами осоидите? — попита в недоумение Че.

— Късно е за битка, денят преваля — обясни й един мравкороден. — Ако все пак решат да нападнат, ние лесно ще се строим, но няма смисъл да чакаме и да си губим времето.

Естествено, те можеха да зарежат каквото правеха в момента, всичките едновременно, и да влязат в бой като един, защото една-единствена заповед можеше да мобилизира цялата им мравешка армия. Този лукс осоидите не можеха да си го позволят, разбра Че, и техните войници сигурно се строяваха за евентуална атака, вместо да се подготвят за лагеруване, и щяха да останат в готовност, докато се спусне нощта. Само дето палатките им се оказаха разпънати и лагерът — готов. Молецородни съгледвачи докладваха, че имперската армия е пристигнала тук, където релсите прекъсваха, още преди няколко дни и оттогава трупа подкрепления. Че се взираше упорито във вражеския лагер, но различаваше само черно петно на хоризонта край лъщящия релсов път от другата страна на прекъснатия участък.

Ахеос я стресна, като се появи изневиделица от небето.

— Трябва да видиш това — каза й той. — След малко започва първият военен съвет на царицата и Сцеле. Мисля, че и ние трябва да сме там, в случай че се скарат нещо.