Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Камата на Ариана проблесна, мухоидът се изви в дъга назад и мечът падна на пода. Ариана удари отново, после пак, освирепяла и отчаяна, а мъжът крещеше и се свиваше на педя от Стенуолд. Срина се и заопипва трескаво пода за изпуснатия меч. Дрехата на гърба му беше напоена с кръв, а после, с вик на дълбока погнуса, Ариана замахна и заби камата до дръжката в хълбока му.

Стенуолд смътно разбираше, че доктор Никрефос крещи нещо, сетне усети да го залива студена вълна, от която всяко косъмче по тялото му настръхна. Молецородната жена изкрещя ядосано и замахна с кинжала си точно когато Балкус се отърси от транса. Ударът беше прибързан и острието се плъзна по ризницата му, без да го засегне, Балкус реагира инстинктивно, гвоздистрелът му изтрещя и жената отхвръкна назад с кървава дупка в корема.

— Стенуолд! — извика старият молецоид. — Помогни ми!

Стенуолд се олюля и се озърна за стареца. Видя го да се боричка с някаква призрачна фигура, а после блесна острие и молецородният залитна назад с окървавена роба. Стенуолд зърна за миг лика на паякороден мъж… не, паякородна жена? Не можа да прецени. Изрева гневно, а Балкус стреля, но паякоидът отскочи приведен и хукна към отворената входна врата, стиснал нещо под мишница. Стенуолд се хвърли след нея — определено беше жена, — но тя се обърна и хвърли нещо, което го удари в гърдите, събори го на земята и го оплете в стотици нишки от тънка лепкава коприна. Миг по-късно осородният мъж хукна след нея и се изниза през вратата точно преди гвоздистрела на Балкус да раздроби на трески касата й.

Ариана коленичи до Стенуолд с разширени от потрес очи.

— Кои бяха тези? — проплака тя. — Какво става?

„Това го знаеше само доктор Никрефос“ — помисли си с болка Стенуолд, защото виждаше от мястото си стареца и нямаше никакво съмнение, че е мъртъв. „Колкото до това кои бяха… едва ли е възможно да…“ Не, не беше възможно, реши той. Трябва да е бил някой друг от същия орден, защото Ахеос се бе заклел, че е убил менящия лицето си шпионин, който ги беше преследвал в Хелерон.

„Шпионин в Хелерон. Шпионин в Мина. А сега и в Колегиум.“ Съвпадението вече беше налице и само крачка го делеше от заключението, че всичко е било дело на един… или на една? И дали е чак толкова невъзможно за един майстор на маскировката да се престори на мъртъв?

Ариана се зае да го измъкне от създадената с Изкуство паяжина, а след миг Балкус дойде при тях, зареждайки нов пълнител в гвоздистрела си.

— Някаква идея какво отмъкнаха? — попита той.

— Никаква — въздъхна безпомощно Стенуолд. — Изобщо не разбирам какво става. — Дълго седя, облегнат на стената в коридора, вперил скръбен поглед в трупа на доктор Никрефос, чиято последна отчаяна молба му бе коствала живота… и не бе постигнала нищо. Ариана клечеше до него, отпуснала глава на рамото му. Беше му спасила живота, осъзна Стенуолд. В бъркотията преди малко това бе убягнало от вниманието му, но истината бе, че мухородният щеше да го убие, ако Ариана не се беше намесила. Паяците играеха сложни и многопластови игри, но той си позволи надеждата, че този път пластът е само един и че жертвоготовното поведение на Ариана от последните минути е нейното истинско лице.

А в този момент на объркване и скръб присъствието й беше безценно за него.

Мъртвата молецородна жена също повдигаше въпроси без отговор. Разнородна група като тази носеше всички отличителни белези на наемнически отряд. Присъствието на осоид не означаваше непременно, че ги е пратила Империята, едва ли бяха тук и по поръка на векианците.

Изобщо, оплетено кълбо, което той не беше в състояние да разплете.

Стенуолд чу тежките стъпки на Балкус и след миг едрият мравкороден се върна с още един труп, метнат през рамо. Остави го на пода — възрастен бръмбаророден с прободна рана в тила.

— Значи майстор Брискал си е бил у дома — въздъхна Стенуолд. — Какво друго откри?

Балкус вдигна рамене.

— Истинска мистерия, майстор Трудан. Оная врата е със здрава ключалка, а зад нея има куп неща, дето всеки крадец би дал мило и драго да докопа. Някои са заключени зад решетки, други са в стъклени витрини, но повечето просто си седят и чакат някой да ги грабне. Само дето нашите бандити не са ги пипнали.

— Защото ние им попречихме? — предположи Стенуолд.

— Онази паякородна носеше нещо, когато духна — изтъкна Балкус. Явно и той беше стигнал до същия извод за пола на странния паяк. — Едно нещо е било взето, четвъртито и ей толкова голямо, ако се съди по празното място. — Показа с ръце четвъртита форма със страна не повече от петнайсетина сантиметра. — Стояло е на обикновен рафт, явно старецът не го е смятал за ценно.