Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Кимон протегна мислите си навън с отчаяната надежда за един последен контакт с човек от своите, но напразно, защото беше последният кесианец в Колегиум. И когато умря, макар и в ръцете на Стенуолд, умря сам.

Стенуолд вдигна очи, обхвана с поглед линията на защитниците и… невероятно, но факт, фронтът още държеше. Мравкородните изглежда се оттегляха, а колегиумци крещяха възторжено, че Сарн е дошъл, най-после е дошъл.

Стенуолд хукна напред. Представяше си как целият хоризонт е потъмнял от съюзническата войска, но вместо многохилядна армия видя само шепа сарниански машини, напредващи към пробойната в стената. Само две все още се движеха, от третата беше останала разкривена коруба, обгорена от артилерийско попадение. Ала двете оцелели автовозила се движеха с главоломна скорост, назъбените им вериги дъвчеха спечената пръст. Стенуолд видя как векианските войници от първата редица сключват щитовете си в абсурден опит да спрат настъплението.

Артилерийски снаряди западаха около машините, едната понесе тежък удар, който продъни корпуса й отстрани, но не успя да я спре. А после дойде ред автовозилата да открият стрелба и балистите им отвориха дупки в стената от щитове. Наблизо имаше векианска обсадна кула, издигната наполовина, и единственото сарнианско автовозило, което не беше пострадало до момента, свърна право към нея. Последва грандиозен сблъсък, който огъна предницата на возилото и смаза непоправимо повдигащия механизъм на кулата. Хора и метални парчетии заваляха от платформата й.

Сарнианските автовозила продължиха неумолимо напред. На Стенуолд му се искаше да затвори очи, за да не гледа, но така и не успя да отлепи поглед от невероятната гледка. В стремежа си да унищожи автовозилата, векианската артилерия засипваше със снаряди собствената си пехота, а после, понесени от неудържимата си инерция, двете машини се врязаха в най-гъстото струпване и стотици векиански щитоносци паднаха премазани под веригите им.

Повредената машина направи опит да смени посоката, но едната й верига се заклини, а след миг Стенуолд видя пламъци да обгръщат корпуса отвсякъде — резервоарите с гориво за двигателя й се бяха подпалили. Векианските войници се разбягаха като пилци, но машината избухна и ги покоси с метални шрапнели. Последното автовозило все така напредваше стремително към пробойната, отваряйки широка просека сред вражеската пехота. Оловно гюле го закачи косо, силата на сблъсъка завъртя автовозилото с гръб към града и десетки векиански войници налазиха корпуса й като насекомите, чието име носеха.

Докато те се опитваха да отворят люковете, с цената на едно последно усилие сарнианското автовозило превключи на задна скорост, веригите се завъртяха в обратната посока и машината пое заднишком по купчината от отломки. Векианците си пробиха път във вътрешността на корпуса, преди машината да е изкатерила половината наклон и Балкус дръпна Стенуолд за ръката, уплашен за сигурността му.

Доктор Никрефос ги чакаше. Толкова близо до фронтовата линия старият молецороден изглеждаше нелепо.

— Време е! — викаше той. — Трябва да вървим!

— И още как — съгласи се Балкус.

Стенуолд хвърли поглед през рамо и видя как последното автовозило се вмъква на заден ход в пробойната и я запушва с бронирания си корпус. От вътрешността му се чу силен тътен, блесна светлина — някой явно беше взривил граната, — после мъртвата машина затихна.

Оттатък стената векианците започнаха да се изтеглят към лагера си за през нощта, но утре щяха да се върнат, навярно за последен път.

Кори мухородният влезе бързешком и затвори вратата след себе си, прогонвайки далечния тътен на избухващи гранати.

— И това ако не е страхотно! — възкликна той. — Горещо се надявам следващия път Империята пак да ни прати на такова хубаво място! — Свали наметалото си и го метна в едно кьоше на пивницата. Таверната беше останала изцяло на тяхно разположение след като собственикът й се беше включил в отбраната на града.

— Защо се забави толкова? — попита ядосано Гавед. — Вече почти те бяхме отписали.

— Градът е голям, осичке, и дори за талант като мен не е лесно да го обиколи. А и обсадата, дето са я спретнали мравките, също не помага. — Кори се протегна доволно. — Я някой да ми сипе нещо. Чувствам, че трябва да вдигна наздравица за императора.

— Но най-вече за свое здраве, бас държа — измърмори Ерифинея молецородната. Подхвърли му мях с вино, който Кори улови във въздуха, и скочи на една маса.