Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Тук съм — отзова се най-после той.

Докато Че си нахлузваше ботушите, Спера се размърда. Когато излезе навън, Че примигна, сащисана от гледката. Мащабите бяха потискащи. Цялата сарнианска армия се строяваше в обичайните си стегнати формирования от щитоносци и арбалетчици. От входа на палатката се виждаха стотици пехотинци и всеки един от тях знаеше къде точно трябва да застане.

Спера изникна до Че точно когато двигателите на леталата се събудиха с ниско ръмжене някъде зад палатките, а автовозилата потеглиха бавно напред.

— Осоидите пробвали атака призори — обясни Ахеос с изпразнен от съдържание глас. — Ударна сила от петдесетина бойци направила опит да разруши леталата. Само че царицата била пратила богомолкородни на пост. Те виждат добре в тъмното, а лъковете им имат много по-голям обхват от жилата на осородните.

— Добре ли си? — попита го Че. Изглеждаше разтърсен и изтръпнал.

— Разузнавачите се върнаха — продължи той. — Имперската армия ни превъзхожда числено приблизително три към две, но мравкородните изглежда не съзират проблем в това. Според тях една битка се решава от тактиката и дисциплината, а не от числеността. — Гласът му беше съвършено безизразен, сякаш предстоящото сражение изобщо не го интересуваше.

— Ахеос, какво има? Кажи ми!

— Спохождат ме сънища, Че — сподели той. — Ужасни сънища. Даракион ме преследва неуморно, иска нещо от мен, но аз не мога да го разбера. Сякаш нещо го влудява, нещо ново, което не успява да ми предаде. Нещо ужасно ще се случи.

— Тук ли? В битката?

— Не, онова е толкова страшно, че пред него нашата битка прилича на детска кавга — каза Ахеос.

Двигателите на автовозилата изреваха изведнъж и цялата мравкородна армия потегли напред, мъжете и жените в пехотата маршируваха в крак. Спера подаде глава от палатката и изпсува с изтънял гласец при вида на хилядите войници, които се изнасяха при пълен ред. Сякаш целият свят бе потеглил нанякъде и само те тримата щяха да останат тук.

Тях всъщност ги бяха прикрепили към полевите хирурзи заради известните медицински познания, които всеки от тримата притежаваше в по-малка или по-голяма степен. Но щеше да мине известно време преди първите ранени да бъдат транспортирани до походните лазарети, а Че искаше да види с очите си какво става на бойното поле. Огледа се за някое по-високо място и погледът й се спря на една от транспортните машини. По-голямата част от товара вече беше свалена, останали бяха само провизиите. Че размаха тромаво криле и се издигна към опорните греди на каросерията, хвана се здраво, успя да се изправи на крака и обхвана с поглед бойното поле. Точно тогава първите ортоптери излетяха над главата й. Още не бяха набрали скорост, но вятърът от крилете им една не я събори. Тя побърза да седне, а след миг Ахеос и Спера долетяха при нея.

Под защитата на застъпените си щитове сарнианските карета приличаха на гигантски пълзящи насекоми. Тези карета оформяха централната част на войската и се придвижваха напред в съвършен ритъм. Между тях стърчаха бронирани автовозила, които поддържаха същото темпо, а новите им гвоздистрели лъщяха гордо под слънцето.

По двата фланга бойците от Древната съобщност бяха като рехав облак, който ту изпреварваше сарнианския фронт, ту се изтегляше назад. Че си помисли за всичките онези богомолкородни, всеки хукнал сам за себе си, някои със запънати лъкове, други с мечове в ръка, копия или ръкавици със сърповидни остриета. Представи си и гъстите групи от молецоиди с къси лъкове, кинжали и празни бели очи.

В далечината имперската армия се движеше като живо същество. Зад войската четвъртити летателни машини започнаха да се издигат тромаво във въздуха.

— Разузнавачите докладваха, че имали бронирани хелороптери или нещо такова — каза Ахеос.

— Бронирани хелиоптери — поправи го Че. — Глупава идея, ако питаш мен.

— Защо? — попита Ахеос. — То, според мен, всички машини са глупава идея, но…

— Всички ние се тревожехме, че мравкородните са неспособни да мислят като летящи същества, но по всичко личи, че осоидите правят същата грешка. Един хелиоптер можеш да го бронираш колкото си щеш, но няма как да бронираш витлата му, а точно те го държат във въздуха. Сарнианските фиксове лесно ще ги свалят, а и…

Думите заседнаха неизречени в гърлото й, защото армията на осородните току-що се беше раздвижила експлозивно. Първите й редици се бяха издигнали вкупом във въздуха, истински жужащ рояк, който се юрна напред към търпеливо напредващата мравкородна войска и изпълни от край до край небето.