Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Че се приближи до най-близката машина, която тъкмо се беше сдобила с нова кула.

— Какво правите? — попита тя.

Занаятчията отговори, без да поглежда към нея.

— Тези ваши оси, те летят, нали така? — каза той, като следеше с поглед чираците, заети с притягането на кулата към основния корпус. — Е, ние пък сме им подготвили изненадка. Всичките ни автовозила са снабдени с арбалети за многократна стрелба отпред, а новите кули имат по два гвоздистрела на мястото на балистата. Осоидите скоро ще разберат, че небето не е безопасна територия.

— Това е… предвидливо — отбеляза Че с известно смущение. Новоприкрепената кула се завъртя първо наляво, после надясно, насочвана от хората в машината. Гвоздистрелите й лъщяха от машинно масло.

— Виж. — Ахеос сочеше към един маршируващ наблизо взвод. Че не разбра какво е привлякло вниманието му, докато той не добави: — Подредбата. — Пехотата на мравките беше съставена от редуващи се редици щитоносци и арбалетчици. Когато битката започнеше, хиляди щяха да държат под око небето, а каквото виждаше един мравкороден, го виждаха всички.

И други автовозила наближаваха — огромни многокраки машини с открити корпуси, в които се качваха войници. Явно целта бе армията да се придвижи бързо — част от нея по железния път, останалите с помощта на многокраките транспортьори — до мястото, където релсите бяха прекъснати, и там да чака пристигането на осоидите.

— Ортоптери — посочи Спера и Че видя железопътни платформи, които се придвижваха бавно по релсите. Към тях бяха прикрепени леталата, с откачени и прибрани отстрани криле. И тези ортоптери бяха въоръжени с гвоздистрели — отгоре, отдолу и от двете страни.

„Толкова много технология“ — помисли си тя и й стана драго, че благодарение на сътрудничеството си с Колегиум Сарн се е превърнал в най-добре въоръжения град в Равнините.

— Челядинка Трудан! — извика някой. Че се обърна, но вместо Плиус, да речем, видя някакъв непознат сарниански мравкороден офицер, който й махаше да се приближи. Изглеждаше развълнуван и чак сега Че си даде сметка за всеобщата промяна в поведението на мравкородните около нея — зарязали бяха работата си и се обръщаха да я погледнат.

„Какво ли е станало?“

— Тук съм! Какво има?

— Царицата те вика спешно при себе си! — извика й офицерът. — Теб, както и молецородния ти съпруг.

Последната дума я сащиса. Ахеос изглеждаше по-скоро разтревожен, но при толкова мравкородни наоколо едва ли можеха да сторят нещо, ако ситуацията се усложнеше.

Следвани от Спера, двамата тръгнаха след мравкородния офицер, който ги преведе на бърз ход през безупречно организирания хаос на една готвеща се за поход войска. Насочиха се към поредното бронирано автовозило. Никакъв надпис или символ не го отличаваше от останалите, но когато страничният люк се отвори, Че видя царицата, която стоеше вътре в пълни бойни доспехи.

— Какво означава това? — изрече рязко жената, но въпросът й не беше отправен към Че, а към Ахеос.

— Не разбирам, ваше величество — отговори Ахеос, искрено озадачен. В същия миг двама войници го сграбчиха и го завлякоха от другата страна на автовозилото, откъдето се откриваше гледка към възвишенията северно от града.

Земята там чернееше от стотици войници, които се стичаха безредно към сарнианската армия. Ахеос се взря, но слънцето светеше силно, а неговата раса виждаше най-добре нощем. Все пак видя, че първата редица сарниански мравки са оформили стена от щитове, а втората е готова за стрелба.

— Не разбирам — повтори той, а после Че извика:

— Богомолкородни!

— И не само богомолкородни. — Царицата излезе от машината. — Разузнавачите докладват, че има и молецоиди. Какви са намеренията им? Това ваше дело ли е?

Ахеос отвори уста да отрече, но Че го изпревари:

— Да!

Всички се обърнаха изумени към нея, Ахеос и Спера включително.

— Ваше величество, дойдохме във вашия град с две задачи. Докато Скуто и Спера се опитваха да уредят аудиенция при вас, аз и Ахеос трябваше да установим контакт със… с хора, които поддържат тесни връзки с молецородните от Доракс. Когато се срещнахме с тях за последно, те бяха научили за падането на Хелерон и това ги бе разтревожило сериозно. Казаха, че ще разговарят с господарите си и изглежда… — Сърцето й биеше толкова силно, че й стана трудно да диша. — Мисля, че са приятели.

Вече ясно се виждаше, че новодошлите са богомолкородни. В сравнение с високо дисциплинираната мравешка армия, те изглеждаха като размъкната тълпа, при това далеч по-малобройна от силите на Сарн. Ала видени поотделно картинката се променяше — стройни, корави мъже и жени с копия, лъкове, мечове и бронирани ръкавици със сърповидни остриета като тази на Тисамон. Нямаше двама с еднакви доспехи и въоръжение — едни бяха с кожени жакети, други с кираси, метални нагръдници, ризници от застъпващи се люспи, шлемове с гребени и дори неколцина с изящни метални брони, останки от друга епоха. Ала всички излъчваха едно и също — бяха бойци, готови за война.