Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Моите съгледвачи заслужават порицание — каза паякородният. — Съобщиха ми за двама богомолкородни, а аз виждам само един, пък бил той и превъзходен представител на расата си — тук мъжът кимна почтително на Тисамон, — и жена, забележителна с красотата си. Ще ме удостоите ли, прекрасна, с честта да ви се представя?

Мъжът очевидно очакваше отговор, но Тиниса не знаеше какво да каже, затова само сви рамене. Това явно го удовлетвори, защото се сгъна в забележително изящен поклон, при това без да отделя и за миг очи от нея.

— Аз съм лорд-маршал Теорнис от Алданраелите и ви предлагам най-тържествено своето гостоприемство. — Забелязал изражението на Тисамон, Теорнис изкриви горчиво усмивка. — Е да, признавам, че в някои клонове на Аристоите желязната дума носи следи от ръжда, но вярвам, не ще откажете чаша вино, ако ви предложа? И нещо да се подкрепите. И да не вярвате в искрените ми намерения, поне охотата, с която обичам да си угаждам, можете да приемете като чиста монета.

Тиниса се усмихна напук на всичко.

— Аз съм Тиниса, а това е Тисамон от Фелиал. Ще приема поканата ви да хапна и пийна с вас, лорд-маршале, стига да не искате същото от спътника ми.

— Дама с усет към компромиса — отбеляза Теорнис. — Впечатляващо. — По негов знак на земята се появи покривка и копринени възглавнички за сядане, и ниска маса, отрупана с различни блюда, повечето от които й бяха непознати. Другите паякородни се бяха дръпнали назад да им отворят място, седяха на тревата и наблюдаваха любопитно двамата новодошли.

Тиниса коленичи пред масата. Знаеше, че Тисамон ще остане да стърчи като статуя, докато закуската не приключи или докато нещо не се обърка. Реши, че ще е по-добре да говори и от негово име.

— И времето, и мястото ми се струват необичайни за обикновена разходка, още по-малко за представители на рода Аристои — отбеляза тя. Мухородна слугиня й поднесе чаша, Тиниса отпи и откри, че виното е силно и с превъзходен букет. По-хубаво вино не беше опитвала.

Теорнис се настани срещу нея. В погледа му се четеше все същото възхищение, но Тиниса знаеше, че и то, като ризата и ботушите му, е подбрано грижливо.

— Обикновена разходка ли, милейди Тиниса? Моля ви, одеждите ми са военни. Нали не ще отречете, че представлявам страховита гледка?

— Военни? Защо? Да не би и в Паешките земи да е започнало нашествие?

— Любопитството направо ще ме убие, затова, моля ви, нека първо попитам как така една паякородна дама пътува с представител на раса, която, съвсем несправедливо, се е обявила за наш смъртен враг?

„По-добре да не му давам още оръжия“ — реши Тиниса.

— С Тисамон сме стари приятели.

— Явно имате богат избор на приятели — отбеляза Теорнис. Огледа блюдата и си взе нещо захаросано. — Тисамон от Фелиал, казвате. Оттам ли идвате сега, от Фелиал? Не питам от празно любопитство. Истината е, че търся някой, който да отнесе съобщение от мое име. Боя се, че Фелиал няма да ми свърши работа, защото никой там не би погледнал сериозно на послание, идващо от мен.

— Нима нямате достатъчно хора тук, които да отнесат съобщението, лорд-маршале?

Почтителното обръщение с нищо не промени лицето му.

— Аз, уви, съм жертва на собствената си паяжина в това отношение. Времената са сложни и не вярвам една вест от Паешките земи да се приеме на доверие. Затова се надявах да убедя вас в чистите си намерения и неприкрити мотиви, тъй че да се върнете у дома и със свои думи да изложите моята кауза.

— Не знам — сви рамене тя. — Моят дом е Колегиум.

Той вдигна вежди.

— Дълъг път сте изминали тогава. Трябваше да се досетя по акцента ви, срамота. Сега разбирам как сте превъзмогнали древната омраза на моя народ и сте допуснали този мъж близо до себе си. Колегиум? Милейди Тиниса, навярно все пак бихте могли да ми помогнете, ако нямате нищо против?

„Много внимава да не нарече Тисамон мой слуга, роб или собственост от друг вид.“ Много отдавна не беше участвала в разговор като този, където всяко изречение е като удар в дуел и всяка дума трябва да се претегля по три пъти, но бързо си спомни правилата, защото това умение й беше вродено така, както и умението да върти меча.

Още обмисляше следващата си реплика, когато Тисамон се намеси неканен в разговора:

— Какво искате от нас? — От тона му ставаше болезнено ясно, че няма и грам вяра на домакина им.

— Щом пътувате из тези земи, трябва да сте чули за последните действия на Империята — каза Теорнис, после кимна, забелязал реакцията им. — Не просто сте чули, явно. Е, ако в пристъп на детински ентусиазъм се бяхте покачили на върха на най-високото дърво в тази горичка, щяхте да видите трийсетина хиляди осородни войници, разположили се от известно време с все обоза си на лагер, армия, чиято цел са Меро и Егел, после Кес, а след това, кой знае, целият свят, вероятно, в ред, който най им приляга.