Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Какво ги задържа? — изръмжа Тисамон.

— Вие сте богомолкороден, следователно сте воин — отбеляза Теорнис. — Аз обаче смея да твърдя, че записах светла страница за своя народ във военната история, защото само с двеста души успях да удържа техните трийсет хиляди на открит терен… и все още ги удържам.

Това пропука студенината на Тисамон и той за миг забрави, че има насреща си враг, омразен измамник.

— Невъзможно.

— Но вярно и факт. Ако моят народ имаше дори далечен интерес към този вид занимания, успехът ми щеше да влезе в учебниците. Но имам един проблем и той е, че не мога да ги удържам вечно. Засега осоидите изчакват заповеди. Междувременно моите хора правят всичко по силите си да забавят придвижването на въпросните заповеди, но рано или късно те ще стигнат до лагера и тогава войската ще се раздвижи отново.

— И тогава вашият малочислен отряд ще бъде издухан като плява — довърши вместо него Тисамон. Нямаше нужда да изглежда чак толкова доволен от тази перспектива, помисли си Тиниса.

— Всичко е възможно — кимна Теорнис. — В състояние ли сте да стигнете до Колегиум, милейди Тиниса? Защото ако потеглите още днес, за да ги информирате за тукашните събития, ще ви бъда дълбоко задължен.

— Говорите сериозно, нали? — Не би могла да каже какво я е убедило, все още се боеше, че може да са станали жертва на поредната хитроумна шарада, но нещо в думите му предизвикваше доверие. — Седите си тук, хапвате захаросани ядки и мариновани скорпиони и чакате кога осоидите отвъд хълма ще се стоварят отгоре ви. И имате нужда от помощ.

— Тайнствените Паешки земи, подмолните паяци — подхвърли насмешливо той. — Нито сме толкова тайнствени, нито толкова подмолни, че да не се изпотим, когато огромна армия от модерно въоръжени диваци се появи току на границата ни. При Селдис се събира голяма войска, сухопътна и морска. Но ако осоидите тръгнат на запад, не знам дали ще се стигне до нещо повече от мобилизация. Ако вие обаче отнесете вестта в Колегиум…

— Явно не сте чули последната новина, лорд-маршале — прекъсна го Тиниса. — Колегиум е обсаден.

Това го свари неподготвен. За кратък миг маската му падна, изместена от дълбока и искрена изненада.

— Осородните?

— Векианците, но конците им ги дърпа Империята. Така че Колегиум не е в състояние да отвърне на призива ви, лорд-маршале.

— Е, какво да се прави — вдигна рамене Теорнис, възстановил в пълна мяра самообладанието си. — Явно ще трябва да измисля нещо друго. Животът е букет от изненади.

— Аз вече съм измислила нещо — каза Тиниса. Идеята се беше разгърнала в ума й, разцъфтяла бе в пълната си зрелост, без младата жена да подозира дори, че семенцето й е събирало сокове междувременно. — Но първо трябва да го обсъдя с Тисамон. Ако той одобри, току-виж съм ви дала идея, върху която да упражните на воля изобретателността си, лорд-маршале.

Полето източно от Сарн беше почерняло от войници и машини, всичките в първокласен боен ред и готови за сражение. Когато излезе през портите, следвана от Ахеос и Спера, Че се закова на място в почуда. Никога не беше виждала толкова много войници, мъже и жени, които се подготвяха за бой спокойно, без офицерите да крещят заповеди, без търчане и хаос. Редяха се на опашки за порционите си, други чакаха пред полевите ковачници да им наточат оръжията. Предаваха от ръка на ръка колчани със стрели и се подреждаха в стройни карета от по пет-шестстотин войници всяко. Войници с тъмни шлемове и ризници, дълги правоъгълни щитове, къси мечове и леки арбалети. Между големите карета се движеха по-малки отряди със специални функции — гвоздистрелчици, тежко бронирани пазители, групи за бързо реагиране с големи далекобойни арбалети, гренадири и занаятчии, стиснали пронизвачи и губители със заряд от огнепрах. На възраст от шестнайсет по петдесет, мъже и жени наравно, в ясното утро всички те си приличаха, всичките готови да тръгнат на бой срещу враг, когото никога не са виждали. Сред войнишката маса като малки укрепления се издигаха автовозилата. Сарнианските бойни возила бяха гигантски четвъртити конструкции с рамка от желязо и яка дървесина, обшити с бронирани плочи и минимум отвори, през които екипажът да вижда. Тясното полезрение не беше проблем, защото войниците отвън щяха да им предават картина на бойното поле по мисловната мрежа. Дори сега занаятчии пълзяха по машините за последни поправки и настройки, затягаха веригите, насочваха кранове с въртящо се рамо, които да свалят на точното място тежките компоненти. Всяко автовозило имаше в задната си час въртяща се кула и именно тези кули изглежда бяха обект на масова подмяна в момента.