Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

А сега по всичко личеше, че същото ще се случи и тук.

— С какво можем да им помогнем? — попита той и Неро се изсмя хрипливо.

— Да им помогнем? Та ти дори не можеш да стъпиш на краката си, момче. Как мислиш да им помогнеш?

Салма го погледна втренчено, после бавно се надигна на колене. Зави му се свят и той се подпря с ръце на земята, за да запази равновесие. Докато Неро го зяпаше и се чудеше какви ги върши, младежът се надигна още, стъпи първо с едното стъпало, после и с другото, а след това се изправи бавно в цял ръст. Прониза го силна болка, но той стисна зъби и я пропъди.

Сега вече Неро скочи на крака, протегнал абсурдно ръце, сякаш би могъл да задържи човек, два пъти по-висок от него.

— Аз… мога… да си стъпя на краката — избълва Салма, макар че с мъка се удържаше на ръба на съзнанието. Знаеше, че е твърде вероятно да се срине на земята, затова се подпря на рамото на Неро. — Утре или най-късно вдругиден ще мога и да вървя — каза той. — А после ще мога и да направя и друго.

Ден-два по-късно мъж на име Косгрен се присъедини към бегълците. Беше бръмбаророден, но толкова висок и едър, какъвто Салма не беше виждал никога, а плещите и гръдният му кош бяха направо чудовищни. През първия ден не говореше много, държеше под око спътниците си, а вечерта събра дърва за огъня. На следващия изчака да се събудят всички, изправи се и заговори:

— Така, вижте се само. Идея си нямате къде отивате, нали? Затова ето какво ще направим. Аз отговарям за вас. И понеже аз отговарям, ще ви заведа на сигурно място, но в замяна ще трябва да правите каквото ви казвам, а това означава, че ще получавам всичко, което поискам.

Мухородните младежи се скупчиха още по-нагъсто, като го стрелкаха с бунтовни погледи. Косите на всичките бяха подстригани съвсем късо, и на момчетата, и на момичетата, и пак всички бяха въоръжени, пък било то с пръчки и камъни. Само че Косгрен сигурно тежеше повече от всички им взети заедно, така че накрая мухоидите сведоха сърдито погледи.

Управлението на Косгрен трая мирно и тихо до края на деня. Бръмбарородният прибра храната на всички под претекст, че ще я разпредели по равно, макар всички да знаеха, но никой не го каза гласно, че неговото огромно шкембе първо ще се напълни.

А после, по здрач, Косгрен се приближи до фургона на тримата хлебаркородни.

— Старче — започна той.

Бащата и двете момичета го изгледаха предпазливо. Мъжът всъщност не беше стар, но бялата коса и брада подвеждаха погледа.

— Чу ли какво рекох? — повиши глас Косгрен. — Или си глух нещо?

— Чух те — отвърна хлебаркородният. Гласът му беше изненадващо мек.

— Мисля да ти облекча живота, старче. Мисля да те отърва от грижите за щерките ти.

— Животът ми и така си е добър, но благодаря за любезното предложение — каза хлебаркородният.

Косгрен се усмихна, а после събори мъжа на земята с един-единствен небрежен удар.

— Аз ще й дам повече, отколкото ти можеш — заяви Косгрен и се ухили отвисоко на поваления баща. — Ти, моме, ела тук… освен ако не искаш баща ти да пострада още.

Бръмбароидът, осъзна Салма, говореше на по-малкото момиче. Не че това имаше особено значение.

Изправи се на крака, преди да се е замислил може ли, или не може да го направи, а Неро изприпка до него и взе да го разубеждава.

— Не си в състояние — рече му. — Потърпи малко… има си начини…

— Знам. — Салма се приближи в гръб към Косгрен, като влачеше крака. — Ей ти! — извика му той и великанът се завъртя да го погледне.

— По-полека, момко. Не искаш раните ти пак да се отворят, нали?

— Така е — потвърди Салма. Усещаше как нишката на живота му се е опънала до скъсване. Потръпна от страх, а после го обзе спокойствие. В този пущинак между бойни полета, в безсмислена свада като тази… защо не? Защо не, наистина? Постигнал бе целта си, намерил бе Скръб в окови, а после отново я беше изгубил и ето го тук. — Ще те спра — уведоми спокойно той Косгрен.

За миг едрият бръмбаророден изпадна в двоумение при вида на полуживия младок, който го заплашваше с… с какво? С нищо. После изкриви лице.

— Нагледен урок за момчета, които не правят каквото им се казва — обяви той, а след миг вдигна с лекота Салма, притисна ребрата му с тежките си лапи и младежът го бодна в лицето.

За част от мига светът се изпълни с врява и агонизираща болка, а после потъна в благословен и безмълвен мрак.

Дойде на себе си с чувството, че е изминало съвсем малко време. Врявата не беше стихнала, но болката в гърдите и корема му беше толкова силна, че му пречеше да се фокусира върху подробностите. Неро беше коленичил до него и току го питаше как е.