Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Трябва, защото имам дълг към тях… а обитателите на Даракион не са кредитори, които да пренебрегнеш. Но не ги чувам ясно, затова съм с вързани ръце.

Скуто и Спера вече закусваха. Изглеждаха умърлушени почти колкото Ахеос. „И аз би трябвало да се чувствам зле“ — помисли си тя. Ала все още не бе в състояние да си даде докрай сметка за заплахата, надвиснала над собствения й дом. Дали векианската армия е стигнала вече до стените на Колегиум? Твърде вероятно.

„Пази се, чичо Стен“ — изрече наум, сякаш мислите й можеха да стигнат до него. Вечно забравяше, че не е войник, чичо й Стенуолд. Лесно можеше да си го представи как се разхожда по крепостната стена и размахва предизвикателно меч към мравкородната орда.

Вече от два дни сарнианската армия беше в режим на мобилизация — войници, автовозила, артилерия, обоз, навсякъде течеше трескава подготовка за военна кампания. Близо половината разстояние щяха да изминат по релсовия път, но колкото повече наближаваха Колегиум, толкова по-вероятно бе векианците да са разрушили релсите, затова армията щеше да продължи пеша. Но пък никой не можеше да марширува като мравкородните. Те не знаеха умора, тръгнеха ли в поход, и скоро щяха да пратят векианците там, откъдето са дошли.

В таверната влезе офицер и тръгна към тях, сподирян от дрънченето на ризницата си. Огледа ги поред и каза:

— Коя от вас е Спера? — Излишен въпрос, защото името беше типично за мухородните, а Спера беше единствената от тази раса на масата.

Тя вдигна плахо ръка. Офицерът я погледна, после се обърна към всички тях:

— Трябва да дойдеш с мен. Сподвижниците ти също. Ако сред тези тук има такива, които не са ти сподвижници, имам заповед да ги задържа за разследване.

— Я чакай малко — ядоса се Скуто и се надигна.

— Всички тук сме нейни сподвижници — обади се Че. — Какво има, офицер?

Мравкоидът зяпаше Скуто със смесица от любопитство и отвращение.

— Призовани сте в царския двор, незабавно. Трябва да дойдете с мен.

— Защо? — попита настоятелно Скуто.

— Заповедите на царицата не подлежат на обсъждане — отвърна ядосано офицерът. — Не те знам от каква раса си, човече, но ще наредя да ти изпилят всичките шипове, ако още веднъж си позволиш такъв тон.

Скуто продължи да го гледа предизвикателно, даже оголи разкривените си жълти зъби в заплашителна гримаса, но не каза нищо. Офицерът отстъпи крачка встрани и те се изнизаха един по един край него. Пред таверната чакаше отделение от десетина войници, които да ги ескортират.

— Какво става? — прошепна с предрезгавял глас Че.

— Не знам, но не е на добро — каза Ахеос, преди офицерът да им кресне отново.

Този път царицата ги прие сама, без нито един тактик или придворен. Войнственият офицер буквално набута Скуто и другите в залата, където завариха някаква жена, седнала в далечния край на дълга маса. Преди Спера да им прошепне коя е жената, Че я бе взела за поредната мравкородна в доспехи.

Имаше само още един човек в залата, мухороден на средна възраст с емблемата на своята гилдия върху ръкава — радиални осмици, вписани в кръг, които символизираха девиза на куриерите: „Навсякъде по света“.

Царицата на Сарн ги изгледа хладно, задържайки погледа си върху Скуто толкова дълго, че той запристъпва от крак на крак, а накрая не издържа и каза:

— Слушайте, ваше височество…

— Ваше величество — изсъска Спера.

— Ваше величество — поправи се той. — Ето какво. Аз съм шипороден и да, такива като мен рядко могат да се видят по тези места. Вярно, има и други като мен, не съм единственият. Не, не ме боли, защото знам как да не се бода на собствените си шипове. Това достатъчно ли е, ваше величество, с цялото ми уважение?

Другите затаиха дъх, но излиянието на Скуто, което би му струвало главата пред някоя паякородна дама или осороден офицер, тук остана без последствия, защото мравкородните малко държаха на етикета и още по-малко на церемониите.

— Да, достатъчно е. Остава само въпросът каква е връзката ти с един бръмбароид на име Стенуолд Трудан — каза тя.

Скуто сви рамене.

— Той ми помогна да се установя в Хелерон, когато всички други ми обръщаха гръб. Откри полезни умения у мен, ваше величество, и оттогава често сме си помагали един на друг. Има ли новини за него, ако мога да попитам?

— Последните доклади от Колегиум го упоменават като един от техните… — последва кратка пауза, в която някой скрит от очите помощник изглежда я снабдяваше с нужната информация — … войнемайстори, такъв изглежда е терминът, който използват.