Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Да — прекъсна я той. — Ваше величество, аз ще тръгна. Занаятчия съм и знам, че при машините всеки допълнителен чифт ръце е само от полза.

— Скуто! — Че посегна да го хване над лакътя, но спря миг преди да се набоде на шиповете му.

— Че, чуй ме — настоя Скуто. — Стенуолд ще иска да знае какво става тук, и не само онова, което ще му съобщи пратеникът. Какво става с вашата работа… все неща, които не бих доверил на лист хартия. Аз съм логичният избор, най-добрият избор. Ще помагам с автовозилата, а и съм кораво копеле. Помниш ли „Гордост“, когато избухна? Щеше ли да си тук сега, ако дебелата ми кожа не стоеше между теб и пламъците? А я ме виж, нищо ми няма.

— Дано да не грешиш, проклет да си — изсъска Спера. — Защото на грозниците като теб не им е писано да стават герои.

Салма отвори очи. Заслепи го слънчева светлина и за миг той си помисли, че го е заслепила тя .

А после си спомни. Скършеният меч. Някакви хора го бяха измъкнали като контрабандна стока от лагера на осоидите. Понечи да се надигне, но си спомни навреме за раните и се отпусна внимателно. Вече не го боляха толкова, а и силите му се връщаха малко по малко. Огледа се и видя Неро да седи недалеч.

Мухородният му кимна.

— Изглеждаш доста по-добре.

— Къде сме? — Рискува да се надигне на лакът. За повече нямаше сили, въпреки твърдението на Неро, че изглеждал по-добре. Плъзна поглед наоколо си — намираха се в обрасла с храсти долчинка, имаше и други хора, десетина сякаш. Няколко огъня горяха мъждиво, а от една купчина пръст долиташе аромат на пресен хляб. Примитивна пещ, изкопана в земята, досети се Салма. — Какво става, Неро? Кои са тези хора?

— Бегълци като нас — отговори мухородният. Посочи разнородна тройка с туники в мравешки стил — паякороден, мухоид и кесиански мравкочовек. — Тези са роби, измъкнали са се от града преди капитулацията…

— Тарк е обявил капитулация?

Неро изкриви лице.

— Не си чул, а? Не си и видял, предполагам. Осоидите… Те буквално разглобиха града от въздуха, точно както твоят приятел предсказа, и в един момент мравкородните разбраха, че ако не искат Тарк да изчезне от лицето на земята, трябва да се предадат. Но тези тримцата извадили късмет, избягали навреме и сега си нямат нищо, точно като всички други тук. Колкото до тях… — Неро посочи към жената, която наглеждаше пещта. Три малки деца се въртяха край полите й. — Имали са малко стопанство в края на Ръбатата пустиня. След падането на Тарк скорпионородните са започнали да грабят безогледно. Десетки малки ферми като тяхната и цели села били нападнати и опожарени. Смята, че съпругът й може да е жив, но ако е така, значи е роб на скорпионоидите, а пред това смъртта е за предпочитане.

Имаше петима-шестима млади мухородни. Седяха скупчени в края на долчинката и следяха изпод вежди всички останали.

— Тези пък са бивши имперски роби — посочи ги Неро. — Останах с впечатлението, че са били нещо като банда, вероятно от Селдис. Като заловят престъпник, тамошните го продават в робство. Така или иначе, тези нещастници са в пълна безизходица. Знаят, че осоидите ще сложат ръка на Меро и Егел, в Паешките земи не искат да се връщат, и сега се преструват, че не са част от групата ни, но не си и тръгват, както виждаш. Колкото до господина и дамите зад теб…

Салма се обърна с усилие и стиснати зъби. Видя покрит фургон. На стъпенката седеше брадат мъж и дялкаше парче дърво. Момиче на дванайсетина години се беше проснало на гърба на впрегатното им животно — голям бръмбар с къси крака и свирепи на вид щипки. Друго момиче на възрастта на Салма оглеждаше без особен ентусиазъм храсталаците за някакви ядливи плодове. Всичките бяха с бяла коса и тъмна кожа, дрехите им бяха широки и в землисти цветове. По-голямото момиче усети погледа на Салма и обърна глава. Лицето й беше със сърцевидна форма, очите — ясни, усмивката — плаха.

— Хлебаркородни — досети се Салма. — Не знаех, че ги имате и в Равнините. Във Федерацията гъмжи от тях.

— И в Империята е същото. Осоидите ги мразят — добави Неро. — Тук по-рядко може да ги види човек. Чувал съм, че идвали от юг — от Федерацията, покрай Доракс и оттам към Етерион, дори по пътя Хелерон-Тарк и на запад към Фелиал. Богомолкородните изглежда ги търпят, така поне съм чувал. Тези отряд имперски съгледвачи ги открили по пътя и решили да се позабавляват и да им оплячкосат багажа. Нямат представа какво е станало с другите от семейството им.

— Бежанци — прошепна Салма, спомнил си Дванайсетгодишната война. С напредването на осоидите стотици и дори хиляди бежанци бяха тръгнали по пътищата на Федерацията, където ставаха лесна плячка на бандити или сами прибягваха до кражби, за да се изхранят. Управниците се бяха опитали да намерят решение, но междувременно сраженията продължаваха, а мащабът на бежанската вълна беше невиждан.