Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

В съня си Ахеос се намираше дълбоко в дебрите на Даракион — не в покрайнините на леса, където бе завел Че, за да й покаже мрака на стария свят, а в сърцето му, където самият той беше стъпвал наяве само веднъж. И ето го тук, в разкривеното, гърчещо се сърце на гората сянка, от чиито обитатели бе дръзнал да подири помощ… и чиито обитатели бяха отвърнали на призива по свое, а не по негово желание. Ледените пръсти, с които бяха ровичкали в главата му тогава, още горяха в спомените му като дамга. И в замяна на това, че му посочиха къде осоидите държат Челядинка, те бяха поискали да им се плати.

Ахеос им беше длъжник, а дългове като този никой не можеше да подмине и рядко изплащаше с леко сърце.

В съня си Ахеос стоеше, обграден от чворестите, разкривени дънери на изтерзаните даракионски дървета и виждаше с очите на своя народ, за които мракът не беше пречка, какво има под техните сенки. За пръв път завидя на другите раси за неспособността да провиждат в тъмното, от която те вечно се оплакваха. Знаеше, че обитателите на леса някога са били богомолкородни. Част от човешкия им произход се беше запазил, но отгоре с тежка ръка и разкривен почерк бяха взели връх пълзящи тръни, кръпки от тъмен лъскав хитин, смъртоносни шипове, грапава дървесна кора, оплетени лиани и святкащи фасетни очи.

Бяха много, тези даракионски обитатели, и всичките го гледаха мълчаливо. Шепотът им, подобен на драскане — слепена съвкупност от всички студени, сухи звуци на гората, — беше недоловим за слуха. Ала в безсловесния им поглед имаше послание. Не бяха доволни от него. Беше ги разочаровал.

В съня си той им извика, питаше ги какво е направил или не е направил, но те все така мълчаха, без да го изпускат от поглед, само посланието им се вгорчи още повече — от недоволство към отчаяние. Все така безсловесно, но и безспорно беше посланието им, сякаш се излъчваше от застиналата им поза: „Защо ни загърби? Защо не оправда доверието ни?“

— Какво искате да направя? — попита той. — Кажете ми къде сбърках.

Над главата му, в пролуките между преплетените клони, небето просветля от светкавица; още една и още една, златен огън раздра мрака, но гръм така и не се чу.

И тогава те посочиха, всички и всеки поотделно, с пръсти, с щипки, с криви вейки — да привлекат вниманието му към едно конкретно дърво, което не изглеждаше по-различно от другите, — и той напрегна очи да разбере какво му казват.

Нещо разцъфна върху сбръчкана кора и отпърво Ахеос го взе за цвете, тъмно цвете, което лъсна влажно под танца на светкавиците. А после то потрепна и се стече гъсто и течно по дънера и Ахеос разбра, че е кръв. Сред всички страхотии, които беше познал в Даракион — насън и наяве, — това беше нещо ново.

Отвори уста да попита, но видя, че всички дървета — и тези в сърцето на леса, и другите по края му, всички кървят, че лепкавата течност сълзи обилно от невидими рани, стича се по дънерите и се събира на локвички между стърчащите корени. А над него светкавиците плющяха — или беше само една светкавица, която не намираше покой? — плющяха златни върху черно, златни върху черно.

Отстъпи назад пред червения прилив, но той прииждаше от всички страни, а обитателите на Даракион бавно се втечняваха, стопяваха се, но не сваляха до последно от него укоризнения си поглед.

— Какво? — извика им той и сякаш крилете на Изкуството му се отвориха без да ги е призовал, издигнаха го високо в бурното небе и Равнините се ширнаха пред погледа му… Равнините, а после Империята, Федерацията и отвъд. Проказата се разливаше от Даракион, кървавият прилив не признаваше граници и крепостни стени — Хелерон и Тарн изчезнаха, Аста и Мина. А после на картата, така невъзможно опната под погледа му, се появиха пресни рани — Капитас, Колегиум, Шон Фор, Селдис — градове, удавени в кръв, която изригваше като гейзер от дълбините на земята, а в раните имаше гърчещи се като червеи гадини, дълги многокраки неща, които би трябвало вечно да си останат в мрака.

На следващата сутрин Ахеос изглеждаше по-блед и измъчен отвсякога.

— Пак ли не можа да спиш? — попита го Че.

Той поклати глава.

— Спах, но сънувах. — Отпусна се тежко до нея. — Сънувах Даракион. Нещо го измъчва. Той… иска нещо от мен, но не мога да разбера какво. Гласовете са неясни.

Че го гледаше притеснена.

— А ако разбереш какво иска, ще го направиш ли?

Ахеос плъзна празен поглед из общото помещение на таверната, почти празно в момента.