Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Знаете ли дали боевете са започнали вече, ваше величество? — не се сдържа Че.

— Така изглежда. Значи вие четиримата сте неговите агенти в моя град. Делегацията, пратена да ни спечели на ваша страна в борбата срещу осоидите?

— Точно така, ваше величество — потвърди Че.

— В такъв случай, смятайте, че сте ни спечелили, макар и по начин, който едва ли ще ви хареса — заяви с ирония царицата. — Вече сте чули, че Хелерон е преминал в ръцете на Империята. Имаме основания да смятаме, че Сарн е следващата им цел.

— Сарн, ваше величество? — опули се Скуто. — Вашият град?

— В момента — каза тя — тече жестока надпревара между моите занаятчии и имперските. Моите разрушават релсите на Железния път, а техните заменят повредените с нови. Битката е неизбежна. Нашите агенти докладват, че имперските армии усилено се готвят за поход срещу моя град.

Гледаха я сащисани. Тишината в залата натежа непоносимо.

— Сигурно разбирате какво означава това — продължи царицата.

Не разбираха. Не бяха в състояние. Твърде много неща се случваха твърде бързо.

— Означава, че не мога да пратя войниците си в Колегиум — обясни тя с известно съчувствие. — Трябва да защитя собствения си град, собствения си народ.

Че ахна.

— Но… Колегиум не може да издържи срещу Век. Нашите граждани не са обучени войници. Ваше величество, умолявам ви…

— Не ми е лесно да взема това решение — прекъсна я царицата с глас, който не търпеше възражения. — Колегиум е наш съюзник и съюзът ни с него винаги е бил плодотворен. Ако бях сигурна, че ще мога да удържа атаката на осоидите с половината си войници, без колебание щях да пратя другата половина да защити вашия град. До неотдавна с пълно право можех да твърдя, че моите армии са най-добре въоръжените и най-добре обучените в целите Равнини, но Равнините вече не са същите. И не само защото Век е пред портите на Колегиум или защото Хелерон е в ръцете на Империята. Най-после получихме вести от Тарк и по всичко личи, че градът е паднал. Мравешки град. Град-държава като моя. Не мога да чакам, докато Империята стовари войските си пред стените на Сарн, защото тогава ще ни сполети участта на Тарк. Моите войници са най-добри на бойното поле, а не в отбраната на обсаден град. Затова ще се срещнем с осоидите на открито, пък нека тогава видим дали все още сме бойците, пред които трепери целият свят.

— Ами Колегиум? — извика Че. — Ами Стенуолд?

— Знаете ли какво е самотнишки отряд? — попита ги царицата. Изненадващо, само Спера знаеше отговора.

— Отряд със самоубийствена мисия, ваше величество — каза тя.

Устните на царицата се извиха едва доловимо.

— Моят народ не би го описал точно по този начин… но иначе да, мисиите, на които пращаме тези отряди, действително са отчаяни. Ще пратя един самотнишки отряд в Колегиум. Солидарността изисква повече, но повече от това аз не мога да си позволя. Три бойни автовозила с екипаж, толкова мога да откъсна от армията си. — Обърна се към мухородния пратеник. — Майстор Фрезо?

Той пристъпи напред.

— Ваше величество? — Изглеждаше пребледнял и когато хвърли крадешком поглед към Че, тя видя собствения си потрес, отразен върху лицето му като в огледало.

— Ти ми донесе вестта, че армията на Век наближава Колегиум — каза му царицата. — Сега пак ти ще върнеш отговора ми. Отговор, който ще попари надеждите на Колегиум и който ми тежи като камък. Когато пристигнеш, векианците сигурно вече ще атакуват стените.

— Задачата ще бъде изпълнена, ваше величество — заяви твърдо Фрезо. Каквито и опасения да имаше за собствената си безопасност, помисли си Че, мухородният явно мислеше най-напред за честта на гилдията си.

— Тръгвай тогава — заповяда царицата, той козирува и напусна залата на бегом. Жената, на чиито плещи тежеше отговорността и за управлението на Сарн, се обърна към Че и нейните другари. — Сами решете дали да останете тук, или да напуснете града — каза им тя. — Ала имайте предвид, че безопасен път към Колегиум вече няма.

— Някой трябва да тръгне със самотнишкия отряд — изтъкна Скуто.

— Изборът е ваш.

— Аз ще тръгна — реши Че. — Стенуолд е мой чичо.

— Ти и Ахеос трябва да продължите с усилията си тук — възрази Скуто. — Важно е да постигнете успех и с всеки момент това става все по-важно. Колкото до Стенуолд, аз по̀ ще му бъда от полза. Войнемайстор, представете си! Знаете го какъв е, самозабравя се и все гледа да се прави на войник.

— Скуто, не… — започна Спера.