Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Водете ме, майстор…? — каза той и погледна въпросително мъжа. Дворцовата прислуга беше многобройна, а сарнианците си приличаха като правени по калъп.

— Лирус, майстор Трудан — каза сърдечно слугата. — Последвайте ме, моля.

Таки вече бе използвала втория си парашут за пренавиване на двигателя, а Че започваше да се пита още колко ще издържи във въздуха собствената й машина. В момента летяха близо до центъра на Езгнано, напъплена от островчета водна шир, по която се гонеха слънчеви зайчета. А после Таки намали рязко скоростта и почна да жестикулира трескаво и да крещи нещо, което потъна в шума на вятъра и басовия рев на „Бурна“.

„Какво? Летя високо над водата“ — беше първата мисъл на Че. Таки продължаваше да размахва ръце, захождаше по-близо, после се отдалечаваше в напразен опит да й предаде някакво спешно послание. Че напрегна слух да различи изтънелия глас на мухородната си спътница през пулса на двигателя, но напразно.

Погледна надолу и изтръпна. Във водата тъмнееше ясно очертана елипса, голяма. Но не беше гигантска риба или друго водно чудовище, а огромна сянка.

Вдигна поглед и видя въздушен кораб да се носи високо над тях, кораб в синьо и сребърно, отразяваше всички небесни цветове. И тогава се сети за казаното от Кръвопиеца — „Как се придвижват?“. Ето как — въздушен кораб с цвета на небето можеше да се придвижва свободно и да остане незабелязан.

Отначало й се стори, че под кърмата му са прикрепени четири големи двигателя, но после „двигателите“ се отделиха от корпуса и се насочиха право към нея, набирайки скорост. Ортоптери — четири на брой.

Миг по-късно в платното на едното й крило се появи дупка колкото да мушнеш пръст в нея и тя разбра, че я обстрелват.

Таки направи остър завой. Крилете на „Еска Воленти“ биеха трескаво въздуха. Ръцете й сякаш по своя воля освободиха предпазителите на монтирания на носа въртящ се пронизвач.

Небето я връхлетя главоломно, но Таки не се впечатли — беше заета да пресмята наум колко време й остава, преди часовниковият механизъм на двигателя й да се развие докрай.

Видя как Че набира скорост, но два от връхлитащите имперски ортоптери я настигаха бързо. Въпреки непосредствената опасност от този неочакван и неизбежен двубой Таки неохотно се възхити на почти отвесното им снижаване. Изглежда, Империята все пак можеше да се похвали с някой и друг свестен авиатор, актив, който щеше да направи надпреварата още по-интересна. Ако беше сама, Таки би се възползвала от ситуацията докрай и с наслаждение, но трябваше да държи сметка за Че, която не отбираше от въздушен бой и не владееше танца на водните кончета над водите на Езгнано. Ето я — спускаше се все по-надолу към най-близкия остров в търсене на прикритие, което нямаше да й свърши работа. Въздушният бой не беше като сраженията по суша — при ездитните двубои, както водните кончета наричаха единоборствата във въздуха, прикритието вършеше работа само на прибежки и за много кратко.

Зърна проблясък откъм оръжието на водещия имперски ортоптер и се приготви за главоломно гмуркане към вражеското летало. Едновременно с това събра две и две и получи четири. Четири имперски ортоптера се бяха отделили от корпуса на въздушния кораб, което означаваше, че другите два са…

Завъртя странично „Еска“ около оста на едното крило. Вражески ортоптер профуча на метри от нея, от ръката на пилота излетя енергиен залп и остави обгорена ивица по дървенията и брезента на едно от крилата на леталото й. А после дълги почти колкото копия балистени стрели заваляха около нея откъм другия ортоптер. „Еска“ танцуваше напред-назад, за да избегне обстрела, а в главата на Таки цъкаше часовник, отмерващ краткия срок, в който Че можеше да оцелее без нейната намеса.

Ортоптерът я следваше упорито по петите и продължаваше да я обстрелва. На носа му бяха инсталирани двойка балисти за многократна стрелба с общ механизъм, така че стрелбата с едната зареждаше другата. Таки успя да огледа по-подробно въоръжението му, когато за малко прибра крилете на „Еска“, увисна, пропадна надолу, изчака имперският ортоптер да профучи над нея, а после засили да го настигне. Балисти за многократна стрелба — самата идея изглеждаше абсурдна. Бяха по-тежки и по-малко ефективни от нейното оръжие, но явно вършеха работа. Изглежда, осите не бяха съвсем за пренебрегване.

Таки откри огън с въртящия се пронизвач и стрелите със заряд от огнепрах разцепиха въздуха много по-бързо от механично изстрелваните снаряди на балистата. Разликата в скоростта обърка вражеския пилот и маневрата му закъсня фатално — вместо да се изнесе настрани, ортоптерът му попадна под обстрела и няколко стрели се забиха в корпуса му. Таки можеше само да гадае дали попаденията са покосили и пилота, но така или иначе имперското летало се разтресе, бързо загуби височина и пропадна като камък към немилостивата вода долу.