Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Не беше сарнианец, не изцяло поне. Полуроден, но от онзи рядко срещан вид, при който детето наследява външността на единия от родителите си без видима следа от нечистокръвност. Можеше да се движи по улиците на Сарн, без да предизвика ничие подозрение. Името му, Лирус, беше мравешко име. Можеше да се включва в мисловната мрежа на сарнианците, но не беше един от тях. Беше агент на Рекеф.

Задържа насекомото, колкото да измъкне навитата на руло и прикрепена под коремчето му хартийка. Този начин на комуникация не беше от най-надеждните, но пък мухарникът беше само на миля от градските стени, а такова разстояние не би затруднило едно добре обучено насекомо. Мъжът пусна мухата, тя се щура миг-два като побъркана, после се изгуби с бръмчене във въздуха, разбрала по своя си елементарен начин, че задачата е изпълнена.

Лирус беше обучен добре. Отне му само миг да разшифрова съобщението:

Съюзът на Равнините да бъде осуетен незабавно.

Да се дестабилизира Сарн като център на преговорите. Сарнианската царица трябва да умре. За подробности — гара Авт.

Лирус сгъна бележката, огледа се, отиде до една сергия за бързи закуски и пъхна хартийката във въглените под скарата, докато уж разпитваше мравкородния продавач за цените. После се отправи към градските порти. Гара Авт беше на две мили южно по колегиумските релси, нищожно разстояние за един мравкороден, дори за такъв, който само прилича на мравка. Там вече го чакаше доставка в едно от магазинчетата и в тази доставка Лирус щеше да намери по-нататъшните си заповеди. Като прикрепен към дворцовата прислуга човек, той имаше много задължения, които го отвеждаха на много места. И най-хубавото беше, че никой не би се сетил да го заподозре. Защото дори в очите на враговете си той беше верен син на Сарн.

Когато Лирус спря пред градските порти — поредният сарнианец, който се връща в града с кошница на гръб, поредната мравка, натоварена с ежедневните дела на Сарн, — вече се свечеряваше. Край портата имаше много войници, но те си отваряха очите за потока от прииждащи чужденци и никой не спря повторно погледа си върху него. В края на краищата той беше един от тях. Обръщаха се мислено към него с „братко“ и той ги поздравяваше на свой ред, макар дълбоко в главата си да им се хилеше подигравателно. Изобщо не подозираха, че ги мами, и нищо чудно, защото за повечето от тях подобна измама беше немислима.

Лоялност. Лоялността беше като жигосана в мозъка на мравките. Винаги се намираха аутсайдери, отцепници, които не можеха да живеят в строгата решетка от заповеди и задължения. Тях обществото ги изхвърляше или си тръгваха по своя воля, но никога не губеха докрай чувството си за лоялност. Дори онези, които биваха преследвани из целите Равнини и умираха в някоя мръсна уличка от меча на свои събратя, дори те не успяваха да скъсат окончателно връзката. Лирус не се съмняваше, че в мига на смъртта си прегръщат охотно онова, което са отхвърлили приживе.

Той обаче беше различен. Беше син на полуроден баща и сарнианска майка. Несарнианската му половинка беше толкова нечистокръвна, че би било невъзможно да проучи предците си по бащина линия, а и той не проявяваше интерес към подобно проучване. Отраснал беше в Империята и знаеше само, че полуродството автоматично го превръща в роб, а сарнианското му наследство го обрича на побоища и презрение.

Нищо чудно, че скоро започна да свързва Сарн с всичко най-лошо на този свят. А после Рекеф откри потенциал в него, предложиха му начин да служи на Империята и така да изчисти петното на произхода си. По онова време младият Лирус отчаяно се нуждаеше от такъв шанс.

Оттогава вече седем години живееше в Сарн със задачата да се слее с местното население, да създаде познанства и контакти. Работил беше търпеливо и неуморно, като истинска мравка, но не за Сарн, а за каузата на Рекеф, единствено и изцяло. Той обичаше Рекеф. Не само защото му бяха дали шанс и цел в живота, а защото бяха изобретателни и предприемчиви. Знаеше, че в границите на Империята вътрешната служба на Рекеф вдъхва повече страх, но агентите на външната служба трябваше да са два пъти по-умни, за да пуснат корени и в най-бедната почва.

Срещнал се беше с господарите си извън града, точно според инструкциите в писмото. Размениха няколко думи и той получи един пакет. Веднага щом се върна в двореца, се скри в едно складово помещение, отвори пакета и разгледа съдържанието му. Беше красиво изделие на оръжейното изкуство — тъмна дървесина с меден обков и четири рамене от яка стомана. Двойно натегнат арбалет за многократна стрелба, най-хубавият, който беше виждал — подходящо оръжие за цареубийство. Беше колегиумска направа и това едва ли беше случайно. Значи и убиецът трябваше да е свързан с Колегиум. Лирус знаеше за напрежението, появило се напоследък между Сарн и стария му съюзник, най-подходящата цепнатина, в която да се забие клин.