Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Уведомиха ме, че царицата ще те повика на нова аудиенция — каза мухородната на Стенуолд. — И че ще поиска да занесеш щраколъка.

Стенуолд усети как коленете му омекват. Стоял бе прав, защото така повеляваше колегиумската традиция за водене на дебати, а разговорът му с Паропс беше неофициален само на пръв поглед. Сега се отпусна безсилно на един стол.

— Е, изглежда, стигнахме до повратната точка — въздъхна той.

— И на мене така ми се чини — изсумтя Спера. — И не бяха твърде любезни, да ти кажа. Май започват да губят търпение покрай всичките тия приказки.

— И не са единствените — каза Стенуолд, но думите му прозвучаха кухо. Истината беше, че би продължил да протака и занапред, с надеждата, че ще се случи нещо, което да го извади от патовата ситуация. — Досещам се какво е намислила. Да се яви на следващото заседание с щраколъка в ръце и да заяви на всеослушание, че Сарн вече притежава оръжието, все едно сме се споразумели зад гърба на другите. Стигне ли се дотам, поне половината от потенциалните ни съюзници ще напуснат преговорите.

Паропс вдигна рамене.

— На нейно място и аз бих направил същото. Щраколъкът е инструмент, с който да защити своя град и да отблъсне врага.

— А след войната същият този щраколък ще се превърне в инструмент, с който да нападне враговете си в Равнините. Или поне така си мислят всички — каза Стенуолд. — Всички си мислят, че могат ей така да спрат историята… — Въздъхна отчаяно. — Истината е, че и да спечелим, и да загубим, проклетото нещо вече е факт. Конструирано е, има го и светът вече е различен. Промяната е налице и не е за добро. Но нека си признаем — веднага щом осите загубят първата си битка или някой отмъкне дори само един щраколък, няма да мине много време и всички ще започнат да го произвеждат.

— Всички Умели — изтъкна Ариана. — Не и останалите.

— Мислех, че твоите сънародници наемат на работа… хора, които да вършат тези неща вместо вас — каза Паропс.

— А молецородните? А богомолките? Те вече петстотин години се мъчат да удържат хода на времето — каза тя. — Представете си те какво мислят за щраколъка.

— Това ли се чува в чуждестранния квартал? — попита Стенуолд.

— Всякакви работи се чуват, Стенуолд, но аз умея да чета между думите. Говори се, че векианците ще нападнат едновременно с осите и че Сарн трябва да довърши Век веднъж и завинаги. Говори се също, че колегиумското Събрание ще клекне пред Империята и ще сключи сделка, като предаде Сарн. Казват, че Древната съобщност ще се опита да върне Лошите стари дни и ако успее, всички ще станат роби на молецородните.

— С други думи, нищо изненадващо.

— Съвсем същите слухове, които пускахме ние, когато…

Ариана не довърши, но Стенуолд разбра какво има предвид. Паропс беше единственият от четиримата, който не знаеше, че до неотдавна Ариана е била агент на Рекеф.

— И ти смяташ, че осите имат пръст в това?

— Обратното би ме изненадало — каза Ариана. — Те не са глупави. Логично е да използват старите ни вражди, за да подронят съюза, а вражди колкото щеш. Половината преговарящи са дошли с основната цел да държат под око старите си врагове.

— Отказвам да приема това за вярно — каза Стенуолд с повече хъс, отколкото надежда. — Няма да го приема. Преговорите трябва да сработят. Това е единственият ни шанс. Всички се тревожат какво ще стане след като спечелим войната, но без съюз няма да спечелим и една битка! Как може да са толкова слепи?

— Може, защото са равнинци — каза Ариана. — Неприятно ми е да го кажа, Стенуолд, но вие, равнинците, гледате на света с едно затворено око. Дори ти, Стенуолд. Може и да виждаш малко по-надалеч от другите, но и твоят поглед е отправен само в една посока, навътре. В Паешките земи ние гледаме във всички посоки, виждаме всички възможности. Такава е политиката ни открай време. Дори Империята гледа навън — тя е млада, агресивна, постоянно разширява границите си. И затова сега е тук.

— Какво да правим тогава? — попита тихо Стенуолд. — Какво да кажа на царицата, когато ми поиска това проклето оръжие? Кого да предам?

— Стига да не предадеш мен или самия себе си — каза Ариана, — вярвам, че ще вземеш правилното решение.

В същия миг, сякаш чакал думите й, влезе сарниански слуга и каза високо:

— Майстор Трудан. Царицата ви кани на частна аудиенция.

Стенуолд плъзна поглед по другарите си и взе прототипа на новото оръжие. „Кого да предам?“ Отговор нямаше, а времето за протакане беше към края си.