Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Осородният сигурно си мислеше, че тя първа ще свърне настрани, но стана така, че двамата стреляха едновременно, балиста за многократна стрелба срещу въртящ се пронизвач, и въздухът помежду им се раздра от тежки стрели.

Сред бойните пилоти мухородните се брояха на пръсти, защото хората от тяхната раса не притежаваха нужните умения. Ала малцината, избрали това призвание, бяха наистина много добри. Бяха по-дребни от другите пилоти, следователно можеха да летят с по-малки и по-пъргави машини. А рефлексите им нямаха равни.

Стрела проби корпуса на „Еска“, раздра брезента и пропусна на косъм двигателя отзад. Друга разкъса дясното крило, трета се заби в сгънатите под корпуса подпори за кацане. Таки зърна попадението още преди да е видяла пламъците и разбра, че една от стрелите на нейния пронизвач е намерила двигателя на Аксрад. Чак тогава побягна встрани, вкара „Еска“ в остър завой, за да заобиколи и да провери от безопасно разстояние какво е положението.

Машината на Аксрад беше обвита от дим, препъваше се пиянски във въздуха. Таки се въздържа от нова атака. Миг преди ранената машина да се скрие от погледа й, Таки видя как Аксрад се измъква от кабинката, скача и разперва криле.

„Някой друг път“ — каза си Таки, доволна, че пилотът е оцелял. Сега трябваше да намери Че и Неро с техния „Сатър“.

Кацнаха в Порта Мавралис, единствения преден пост на Паешките земи по бреговете на Езгнано. Тук Таки се свърза с хора, които й дължаха услуга, получи кредит от името на Дестиавелите и се сдоби с варели минерално масло за „Сатър“ и навиващо устройство, което „Сатър“ да носи в товарното си отделение и с което да пренавиват двигателя на „Еска Воленти“.

— Трябва да отлетим към вашите земи — обясни Таки. — Вече имаме обща кауза.

— Не се ли тревожиш за събитията в собствения си град? — попита Неро.

— Ще се върна в Соларно, но първо искам да видя вашата война. Искам да разбера пред какво са изправени осите. И евентуално да намеря съюзници.

Докато чакаха варелите с гориво, „Вечната еднодневка“ довлече очукания си корпус до пристанището. Едрият соларниец носеше само лоши новини — имена на загинали и избягали пилоти, опожарени исторически сгради, имперски знамена в черно и златно, които се веели над богаташките къщи.

Таки го покани да дойде с тях, но той отказа.

— Отивам в Часме — каза Скобран. — Събираме се там да прегрупираме силите си и да търсим съюзници. Когато моментът назрее, ще отвърнем на удара. Чух, че Ниамед се е измъкнала към Принцеп Изгнана. Езерото… — Той млъкна, надвит от умората и емоциите. — Цялото проклето Езгнано ще почервенее от кръв, но осите ще си платят.

Таки кимна енергично и каза:

— Действайте тогава. Ние с Че ще потърсим помощ. Нейните хора вече се сражават с осите и несъмнено ще подкрепят нашата кауза. Полетът ще е дълъг, но с две машини все ще се справим някак. Ще се върна, Скобран. Сериозно говоря.

Обратният път към Колегиум се оказа много по-кратък от морското пътешествие на идване, откри Че. „Сатър“ може и да беше бавен като за фикс, но измина без проблем разстоянието покрай брега, а Неро беше открил в търбуха му малък люк, през който да наблюдава терена и да й дава указания.

— Ето го Кес — извика той по едно време. — Изглежда, събират флотилия. Докъде ли е придвижила войските си Империята, как мислиш?

Най-накрая, след много спирки за зареждане и пренавиване, зърнаха Колегиум. „Сатър“ летеше напред, „Еска“ го следваше покорно и Че се зачуди как ли приема Таки цялата ситуация. За кратко време мухородната се беше озовала далеч от дома си и беше видяла повече свят, отколкото през целия си живот. Езгнано и неговите независими градове бяха останали много далеч зад гърба им.

По лицето на Стенуолд се бяха появили нови бръчки, а радостта му да я види жива и здрава, за разлика от други, беше безгранична.

— Чичо Стен, това е… — Че направи пауза, за да сглоби правилно сложното име: — Те Скола Таки-Амре, авиаторка от Соларно. Таки, това е чичо ми, Стенуолд Трудан.

Таки вдигна очи да измери с поглед едрия бръмбар.

— Ти си онзи, дето я е пратил в нашия град, така ли?

— Съжалявам за проблемите ви, но сега знаете, че се борим срещу един и същ враг — каза Стенуолд. — Осите не признават граници в безкрайната си амбиция.

— О, в това се убедих с очите си — отвърна Таки. Изглежда, не можеше да отлепи поглед от сградите на Академията, толкова различни от червените покриви на Соларно. — Сир Трудан, смятам скоро да се върна в града си и ще се радвам на всяка помощ, която можете да ми отпуснете. Помислете — колкото по-голяма съпротива срещат осите в Соларно, толкова по-малък ресурс ще могат да отделят срещу вас, нали така?