Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Таки заходи в кръг, като се оглеждаше за противника си, и той изведнъж изникна пред нея. Балистите му стреляха толкова бързо, колкото позволяваше автоматичното им презареждане. Дълга стрела отвори дупка в едно от крилата на „Еска“, преди Таки да е извела ортоптера си встрани, после двамата се подгониха над покривите, Аксрад я следваше по петите, а Таки лавираше умело, винаги на метър-два встрани от пътя на снарядите му.

А после видя, че небето не е само тяхно. Още десетина, че и повече летала кръстосваха небето над Соларно в светлината на младия ден. Ездитни двубои! Изразът водеше началото си от Принцеп Изгнана, чиито жители обичали да влизат във въздушни единоборства, яхнали гигантските си насекоми. Пилотите на Соларно охотно бяха възприели както обичая, така и името му.

Ездитните двубои явно имаха своите почитатели и сред осите, защото този Аксрад се оказваше много добър. Много.

Градът изчезна под тях и Таки поведе леталото си ниско над порозовелите от зората води на Езгнано. „Не бива да се отдалечавам твърде много от Че“ — напомни си тя и изпълни един от специалните си трикове. Този трик обикновено се изпълняваше с хелиоптер, но и „Еска Воленти“ беше специален — имаше два малки подвижни балансьора, които подобряваха значително контрола и стабилността му. С един удар с крилете „Еска“ направи кръгом, понесе се на заден ход, отдалечавайки се от града, после крилете преодоляха инерцията, ортоптерът зависна неподвижно за миг, сетне се гмурна обратно към Аксрад.

Таки натисна спусъка. Стрелите на пронизвача литнаха към имперския ортоптер и попаденията избиха искри от корпуса му. Машината на Аксрад се разлюля във въздуха и взе да пропада надолу. Таки профуча над него, но когато се извърна да погледне назад, видя, че осородният отново набира височина, надупчен, но все още в движение, и се насочва упорито по петите й.

Таки се забавляваше искрено. По улиците на родния й град се водеха боеве, приятелите й се опитваха да избягат и имаха нужда от помощта й, но толкова вълнуващо преживяване Таки не помнеше от години. Преживяване, от което да й кипне кръвта.

А после Аксрад изостана и набра височина — прекратяваше преследването ли? Изненадана от маньовъра му, Таки огледа бдително небето във всички посоки.

И ги видя — още два имперски ортоптера, захождащи отляво. Аксрад я беше предупредил по единствения възможен начин. Таки обърна рязко леталото си и го поведе право към новодошлите, пронизвачът на носа й бълваше стрели — тягата на изстрелващите ги заряди с огнепрах им придаваше ускорение, непостижимо и за най-бързата балиста с натегната тетива.

Новодошлите не можеха да се мерят с Аксрад — бяха обикновени осородни пилоти с основно обучение и посредствени умения. Единият ортоптер пропадна веднага — някоя от стрелите на Таки сигурно беше пробила кабината и бе убила пилота на място. Другият заходи в широка дъга да я заобиколи, но тя прихвана завоя му. Поредният залп с пронизвача отбеляза няколко попадения в търбуха на машината, но без да нанесе сериозни щети.

Имперският ортоптер се разлюля отново, когато друго летало профуча пред тях, толкова близо, че и Таки, и осородният авиатор издигнаха трескаво машините си, за да избегнат сблъсъка. Новото летало беше голям брониран фикс, машина, която Таки познаваше отлично — очуканата „Вечна еднодневка“ на Скобран. Таки се изтегли встрани и видя как осородният пилот налапва стръвта, насочва се към тромавото наглед летало и открива стрелба. Няколко стрели се забиха в корпуса на „Еднодневката“, но повечето отскочиха безславно от бронята й. А осородният се беше приближил много, твърде много. Таки никога не би се хванала на този номер, но пък тя знаеше какви изненадки крие „Еднодневката“ в бронирания си корпус.

Стана много бързо, мълниеносно почти — имперският ортоптер подскочи предсмъртно, разкъсан от запалителния снаряд на Скобран, прелетя още стотина метра по инерция, после се разпадна на горящи отломки и се сбогува с небето.

А после „Вечната еднодневка“ се разтресе на свой ред. Таки видя серия дупки да цъфват в крилото й, видя и Аксрад да се гмурва отгоре. Скобран поведе фикса си право над покривите: надяваше се, че значително по-мощният двигател на неговото летало ще го отърве от пъргавия преследвач. Таки насочи своя „Еска“ по петите на Аксрад, без да стреля, а като покана за танц. Аксрад заряза „Еднодневката“ и изпълни толкова остър завой, че за миг двата ортоптера се озоваха на една линия, засилили се за челен сблъсък.