Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

„Но това е бръмбарско оръжие“ — осъзна той. Създал го беше Тото и го беше създал добре. Осите все още бяха наполовина диваци, които не притежаваха нито желязната дисциплина на мравките, нито широкия мироглед на собствения му народ. Осородните бяха добри в схватките и бързите нападения, бяха свирепи и отмъстителни. Неговите хора бяха цивилизовани и по-хладнокръвни и точно заради това новото оръжие щеше да им пасне идеално. „Рано или късно — помисли си той — ние ще завладеем света с нашия разум и добри намерения. Да се надяваме, че бъдещето ни няма да пострада само защото осите са ни научили как да водим война.“

Влакът постепенно забави и спря и Паропс отвори очи.

— Връщаш се при хората си, командире? — попита го Стенуолд.

— Говорих с тях. Ще тръгнат в поход — отвърна Паропс. — Ще тръгнем, защото ако Сарн падне, целите Равнини ще се сринат след него. Ако не се лъжа, това ще е първият път, когато мравкородни от нашите два града ще се бият рамо до рамо.

— И дано така си остане — каза Стенуолд, макар да знаеше, че е невъзможно.

Отведе Спера право в лечебницата на Академията, където най-добрите колегиумски лекари щяха да се погрижат за нея. Тя го стисна за ръкава, после отново изпадна в безсъзнание и Стенуолд се сгърчи вътрешно от чувство за вина.

Първите посетители дойдоха рано-рано на следващата сутрин. В голямата стая на долния етаж го чакаха важни клечки, сред тях и две познати лица — Линео Тадспар, все още Говорител на колегиумското Събрание, и Теорнис от Алданраелите, който се беше върнал в Колегиум вчера със същия влак.

Стенуолд се вгледа в лицата им — сбръчканата бръмбарска физиономия на единия и младежкия, лишен от възраст лик на красивия паякороден — и сърцето му се сви.

— Новината май не е добра?

— Не е по-лоша от очакваното — отвърна кисело Тадспар. — Знаехме, че ще се стигне до това.

— Осите са тръгнали в поход — досети се Стенуолд.

— Да, тръгнали са. Сигурно ще се изненадаш, но в Хелерон имаш един източник, който редовно ни праща съобщения по мухородни куриери. Подписва се с името Дървострой.

Стенуолд кимна. Това можеше да е само хелеронският съветник Грийнуайз Артектор, който от високия си пост виждаше всичко важно в своя окупиран град. Но не изрече на глас името му — старите шпионски привички му подсказваха, че това би било неразумно.

— И какво съобщава Дървострой?

— Че от Хелерон е тръгнала нова армия. Шеста, позната като Кошера. Ще се присъедини към Седма на генерал Малкан и оттам ще потеглят към Сарн.

— Както сам каза, нищо неочаквано.

— В съобщението има и друго. Дървострой бил дал същата информация и на Лорда от пущинака, който да забавел колкото може напредъка на осите. Трябва да призная, че това не ми говори абсолютно нищо.

— Ние обаче се досещаме, струва ми се, майстор Тадспар — включи се Теорнис. — Стенуолд, ти имаш едно протеже, нали така? Един младеж, който бързо си печели репутация в Сарн и пущинака наоколо.

Стенуолд бавно кимна.

— Да. Салма.

— Та този Лорд от пущинака явно редовно напада имперските продоволствени конвои — обясни Тадспар. — Навярно подпомогнат от твоя Дървострой, който го захранва с информация. Сложно ми се види.

— Всъщност се свежда до едно — каза Стенуолд. — Сарн трябва да бъде защитен, а Империята вече е тръгнала в поход. Имаме ли хора, които да изпратим в Сарн, така както те са ни помагали преди?

— Трябва да имаме, макар че лично аз не съм добре запознат със състоянието и числеността на въоръжените отряди, поддържани от търговските дружества, и… — започна Тадспар.

— А може би не трябва така прибързано да се лишавате от хора — прекъсна го Теорнис. — Боя се, че не само вие имате новини, майстор Тадспар.

Двамата бръмбарородни го погледнаха в очакване.

— Боя се, че има и друга имперска армия, чиято численост не ми е известна и която в момента се придвижва на юг от Аста към Тарк. Вестта е стигнала до моите хора през Ръбатата пустиня и ме чакаше тук, когато пристигнах вчера. Предполагам, че от Тарк армията ще се придвижи на запад по крайбрежието, през Меро и Егел, през Кес и Фелиал, и ще продължи насам. Както знаете, Империята иска Колегиум.

— А твоите хора какво ще направят? — попита Стенуолд.

Теорнис се усмихна.

— Представа нямам, майстор Трудан. Ние сме хора независими, свободолюбиви. Можем да направим какво ли не. — Усмивката му се втвърди. — Но аз вече опънах няколко паяжини и остава да видим какво ще се хване в тях.