Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

„Благодаря ти.“

— Тогава слушайте внимателно — каза Стенуолд. — Ние сме във война, всички ние. Империята е заплаха за всеки град в Равнините, а ние седим тук и се дърлим за някакво си оръжие. При това не оръжие, което пропуква планини и срива градове със земята, а оръжие, с което един човек може да убие друг. Нищо повече от подобрен вариант на арбалета всъщност, тоест устройство за хвърляне на пръчки с малко изобретателност в добавка. Чувал съм колеги занаятчии да говорят за хода на прогреса. Това нещо, щраколъкът, не е прогрес. То е просто поредният начин да се убиват хора и макар да е по-ефективно в предназначението си от старите оръжия, това още не го прави прогрес. Прогресът идва от развитието на хората, не от развитието на машините. — Остана изненадан от положителната реакция на Неумелите — молецородните и богомолките, — а не би трябвало да се изненадва, съобрази той, защото този възглед беше в основата на мирогледа им открай време. И се запита дали сега, когато ножът беше опрял до кокал, самият той не е преоткрил една истина, която народът му е загърбил преди векове.

„Нямаш време да философстваш, старче.“

— Вярно е, че врагът ни е открил начин да убива хора по-бързо и ефективно отпреди. Ще кажете, че и ние трябва да овладеем този способ, и ще сте прави. Моят народ, народите на всички ни, скоро ще станат мишена за това ново оръжие. Следователно не бива сами да си пречим, като обърнем гръб на щраколъка.

Следяха напрегнато думите му.

— Тогава какво, ще кажете? Какъв е отговорът тогава? За себе си аз имам отговор, но не мога да ви го натрапя. Колегиум разполага с чертежите на това оръжие, а скоро и вие, по един или друг начин, ще се сдобиете с екземпляр, който да копирате и въведете в производство. Така че настоящият монопол на моя град е на практика несъществуващ — той важи само в кратък отрязък от време. Но пък времето ни е малко, затова ще използвам щраколъка като средство за давление в нашия пазарлък. Ще дам чертежите на Сарн — уведоми ги той и гневните реакции не закъсняха.

— Ще ги дам на Кес — добави той. — Ще ги дам на Теорнис от Паешките земи. Ще ги дам и на хората от Древната съобщност, ако ги поискат. Бих ги дал дори на векианците, ако бяха тук. Ще ги дам на всеки, който се съгласи да подпише една писмена клетва.

Последното ги свари неподготвени, дори Теорнис. Чакаха, затаили дъх, и Стенуолд ги остави да почакат още малко, преди да продължи.

— Клетва, че щраколъкът ще бъде използван само и единствено срещу Империята. Наясно съм, че знанието не може да бъде унищожено. И че по тази причина чудовищното устройство ще стане част от живота на всички ни. Въпреки това настоявам да подпишем клетва, че то няма да бъде използвано срещу който и да било град от Равнините или срещу Паешките земи. Както и че ще вдигнете оръжие срещу всеки, който наруши тази клетва.

Явно не разбираха казаното. Стенуолд остави патерицата си върху плота на масата и се наведе напред.

— Дръзналият да наруши клетвата ще се сдобие с повече врагове, отколкото може да си позволи, и по този начин онези от нашите съюзници — подчертавам, съюзници , — които вече вложиха немалко свои ресурси да ни защитят и които не могат да използват оръжието, защото са Неумели, ще имат гаранция, че оръжието няма да бъде използвано срещу тях. Клетва на градовете. Съюзническа клетва. — Местеше поглед от лице на лице, а после продължи с разтреперан от вълнение глас: — Въпрос на доверие. Без доверие няма да успеем. Без доверие всеки от нас ще е сам.

— А вие ще подпишете ли тази клетва от името на Колегиум? Имаме информация, че Колегиум вече мобилизира войска, въоръжена със същото това устройство — каза сарнианката.

Стенуолд я изгледа безизразно, после извади от джоба си омачкания лист с клетвата, върху която се потеше от няколко дни. Разгъна я пред очите на всички и я подписа с резервоарната си писалка.

— Готово — каза им. — Кой ще е следващият?

Вече не гледаха него. Гледаха се помежду си и Стенуолд се притесни, че никой няма да последва примера му. „Поне ще мога да си ида у дома“ — беше единствената му ясна мисъл в този момент.

— Аз ще съм следващият. — Теорнис взе листа с клетвата и даде сигнал на един слуга да му донесе писалка и мастило. — Знам, че тук има хора, които не ми вярват, но въпреки това ще задължа с подписа си Алданраелите. И ако онези, които гледат на мен с недоверие, смятат себе си за много по-надеждни, приканвам ги да положат и своя подпис до моя. В края на краищата новосъздадената Древна съобщност е много далеч от моите земи. Не ми се вярва новото оръжие да има толкова голям обсег, че моята евентуална измяна да ги застраши.