Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Защо?

— За да зарасне както трябва — отговори тя без съчувствие. — При войниците е различно, но достойнството на един преподавател в Академията едва ли ще спечели от зараснал накриво нос.

Стенуолд понечи да отговори, но кръвта и болката му дойдоха в повече. Наложи се пазачът пак да го вдигне на крака, но Стенуолд не можеше да стои сам, без чужда помощ. Мравкородният — без видимо усилие — пое по-голямата част от тежестта му.

Жената и ескортът й излязоха от стаята. Същото, изглежда, бе наредено и на неговия пазач, защото той повлече кървящия Стенуолд след тях.

Сега вече безспорно се движеха през двореца, на приземното му ниво, но в част от сградата, където Стенуолд не беше стъпвал досега. Спряха в помещение със зарешетени прозорци и пейки покрай стените, което навеждаше на мисълта за чакалня или преддверие. Заради традиционната липса на показност в Сарн и другите мравешки градове беше много трудно да се прецени предназначението на една или друга стая.

— Седни — каза жената и пазачът бутна безцеремонно Стенуолд на една пейка, която изскърца под тежестта му. Той посегна предпазливо към носа си, но болката все още беше твърде силна. Поне кървенето беше спряло и той се опита да поизбърше лицето си.

Жената, която беше счупила повторно носа му, погледна към друга врата и Стенуолд предположи, че някой ще влезе оттам. Когато това стана, той се изправи със залитане въпреки реакцията на пазача, защото първа в стаята влезе Ариана.

Не я бяха пощадили, но и не бяха отприщили докрай жестокостта си. Лицето й беше ожулено до кръв от едната страна, а лявото й око беше затворено и отекло. Но важното беше, че е жива! Стенуолд пристъпи към нея, но преди да е направил и две крачки, пазачът се метна отгоре му и го повали на земята.

Нещо прещрака в Стенуолд, той се завъртя и го фрасна с лакът в лицето, после го отхвърли от себе си с гневно движение. Изправи се с рев на крака, но войниците от ескорта на жената се стовариха отгоре му, хванаха го здраво и колкото и да се дърпаше, както и да мяташе впечатляващата си тежест, Стенуолд не успя да се отскубне от хватката им. А после първият пазач, онзи, когото Стенуолд беше ударил в лицето, сложи ръка на рамото му и той изкрещя, пронизан от изгаряща болка, придружена от миризма на горящ плат и опърлено месо. Свлече се на колене и по нечута заповед от жената войниците внезапно го пуснаха. Стенуолд падна напред, прикован от нетърпимата болка в рамото, където киселинният отпечатък на мравешкото Изкуство беше покрил кожата му с мехури.

А после Ариана дотича при него, коленичи, прегърна го с ожулените си ръце и го притисна към себе си, и макар това да не реши всичките му проблеми, определено го накара да се почувства по-добре, много по-добре.

Стенуолд събра сили да вдигне поглед към мравкородната жена и изграчи:

— И сега какво?

— Сега ли? Нищо — каза тя. — Установихме истината. Не се налага да разпитваме нито теб, нито съучастничката ти.

— Истината? Тогава…

Но вратата отново се отвори и той млъкна. Влезе мравкороден войник. Носеше нечие дребно телце. Стенуолд го зяпна. Ариана се притисна още по-силно в него.

Новодошлият положи телцето на пода до тях и Стенуолд усети как стомахът му се обръща.

Бяха я усукали. Нямаше по-подходящ термин. Бяха я подложили на едно старо, надеждно мъчение. Бяха подложили на натиск ставите й, за да проговори, и понеже мухородните имаха деликатни стави и трудно понасяха болка, явно бяха продължили да я изтезават, докато се убедят, че им казва истината… истината, която е изпищявала отново и отново. Стенуолд прималя от бездънен ужас. Стомашен сок се надигна към гърлото му. Ариана се притискаше отчаяно в него.

— Спера…

Мухородната отвори едното си око и бавно обърна лице към него. Поне беше жива. Едвам. Главата й беше превързана, бинтове стягаха ръцете и краката й, тресеше се конвулсивно. Протегна ръка към Стенуолд. Устните й потрепнаха и той видя сълзи да пълнят очите й.

— Измъкни ме оттук, Стен — прошепна Спера. — Моля те.

— Какво сте й направили? — повиши глас Стенуолд, обзет от нарастващ гняв, безполезен и саморазрушителен гняв.

— Разпитахме я. Подробно — каза сарнианката. — Разпитахме и Лирус, който е прислужвал по време на аудиенцията. Вече знаем цялата истина за инцидента. Лирус е бил вербуван от Империята на осите. Ти и твоите придружители не сте били замесени в покушението.

— Изтезавали сте я! — избухна Стенуолд. — Ах, вие… — Идеше му да каже „животни“, „диваци“, но извършеното беше дело на цивилизовани хора, беше проява на едно индустриално общество, на тъмната му половина. — Тя само се опита да спаси царицата ви. Ами царицата? Толкова ли не можа да ви каже какво се е случило? Защо се наложи да правите това, проклети да сте!