Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Бутна документа през масата към жената скрир от Доракс, като игнорира враждебните погледи на двете богомолкородни, които седяха вляво и вдясно от нея. Молецородната, стара и много крехка на вид, сведе поглед към документа и двата положени върху него подписа.

— Няма причина да се кълнем. Това смъртоносно оръжие е недостъпно за нас — каза тя. — Оставени сме на вашата милост. Щраколъкът лесно може да сложи край на нашия свят.

— Нима Съобщността ще бие отбой точно сега? — попита я Стенуолд. — Тази клетва има за цел да ви защити, доколкото това е възможно. Нищо, което кажем или сторим, не ще спре щраколъка, който така или иначе ще навлезе в обща употреба и тук, както в Империята.

— Няма нужда да ни четеш лекции, бръмбарородни — каза тя, но беше уморена, победена. — Тази клетва не значи нищо. Въпреки това Древната съобщност ще положи подписа си под нея.

След това документът обиколи масата и накрая се озова пред сарнианската представителка, която несъмнено беше поддържала постоянна връзка с царя и с целия град.

Когато и тя подписа, това не изпълни Стенуолд с очаквания прилив на облекчение — единствената му мисъл беше, че най-после ще може да се махне от този омразен град и да се върне в милия на сърцето му Колегиум. Застави се да изчака търпеливо, докато делегатите се изнижат от залата, всеки със свое изражение, изтъкано от различни дози подозрителност и недоволство, застави се да остане безупречния дипломат докрай. Когато Теорнис цъфна до рамото му, тихо и фамилиарно като собствената му сянка, Стенуолд не се изненада.

— Майсторско изпълнение — каза паякът. Усмивката му, както винаги, изглеждаше напълно откровена и също толкова отработена.

— Не съм създаден за такива неща — въздъхна Стенуолд.

Теорнис поклати глава. Явно намираше нещо много забавно в ситуацията.

— Мога само да се надявам, че винаги ще си останем съюзници, майстор Трудан, защото от вас би излязъл страховит враг.

— Висока оценка от лорд-бойния?

— И напълно заслужена. — Усмивката на Теорнис стана малко по-широка, но дори тази реакция, така спонтанна на пръв поглед, можеше да е съзнателно отиграна. „С паяците човек никога не знае.“ Мисълта го подсети за Ариана, но той бързо прогони сравнението.

— На ваше място бих се ослушвал за новини от изтока, войнемайстор — посъветва го Теорнис. — Този сезон те, изглежда, са най-малкото поносимо задоволителни.

— Има някаква нова зимна мода, така ли?

— Нова мода във военното изкуство, бих казал. Носи се мълва, че едно ваше протеже създава неприятности на имперската армия.

След Битката на релсите Седма армия беше разположила зимния си лагер във и около един чифлик на бръмбарородни. Сега от чифлика не беше останало нищо, на мястото му имаше дървени укрепления, които Крилатите фурии бяха вдигнали през зимата в очакване на сарнианския ответен удар. Но укрепленията бяха изградени по имперските стандарти и биха предизвикали присмеха на другите войнолюбиви раси и най-вече на мравкородните — скосени под ъгъл стени и надвиснали стрехи, настръхнали от заострени колове, които да пазят лагера не само от наземни, а и от въздушни нападения, изобщо укрепления, създадени от хора, които летят.

Но като всяко укрепление и това си имаше слаби места и понасяше загуби. Скаути изчезваха, продоволствени отряди не се връщаха от фуражирските си мисии. Земята отвъд стените на имперския лагер беше ловен терен за сарниански рейнджъри, бандити, разбойници и отчаяни бежанци. Това обаче… тази последна новина беше накарала генерал Малкан да излезе и да види с очите си пораженията. Иначе трудно би придобил вярна представа за истинския мащаб на атаката.

Товарен трен се беше придвижвал по релсовия път от Хелерон, пълен с войници и провизии, движил се беше с висока скорост, която можеше да позволи само добре поддържан релсов път. Серия експлозии бяха разкъсали двигателя на трена на три мили от имперския лагер, прекъснали бяха релсите, които лежаха разкривени и нагънати като фиде, целият трен беше дерайлирал, а вагоните се бяха покатерили един връз друг.

Когато Малкан пристигна, мъртвите вече бяха изнесени. Пристигнал беше с ескорт от шестстотин войници — занимание времеемко, но пък генералът не обичаше да бърза. Той беше най-младият генерал в историята на Империята и сериозно възнамеряваше след време да се превърне в най-старият.

— Сто деветдесет и седем души са загинали при първоначалния удар — докладва без излишни емоции един от адютантите му. Човекът беше свръзката на генерала с разузнаването, почти със сигурност беше офицер и от Рекеф, а не само от редовната армия, и най-вероятно наистина виждаше в доклада си единствено цифри. — Ранените са наброявали най-малко четиристотин.