Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Осородни войници имаше на всяка пресечка, сякаш Империята вече бе превзела Соларно, без да уведоми никого за това. В откритите таверни разговорите се въртяха около тях като мухи около загниващ плод, но така и не спираха задълго върху неудобната тема.

Че, Таки и Неро бяха излезли да се поразходят из пазарището с надеждата да придобият представа за реалния мащаб на нашествието, а Далре водното конче и двама други ги следваха отдалеч като дискретна охрана, в случай че стане напечено. Уви, числеността на натрапниците не се поддаваше на точна преценка — осите се бяха пръснали в групички от по двама-трима, но изглеждаше невъзможно да идеш където и да било, без да усетиш раираното им в черно и жълто присъствие.

Преди малко Неро ги беше оставил, за да хвърли поглед от въздуха, а те седнаха в една таверна да чуят какво си говорят местните. Изглежда, всички смятаха, че една или друга от политическите партии е поканила осите или че дори ги ползва като наемници. Само по този начин соларнийците можеха да си обяснят неочаквания приток на чужденци в града. Идеята, че осите действат на своя глава и според собствения си дневен ред, изглежда, не срещаше поддръжници.

— Проблемът е — каза Таки, — че нещата рано или късно ще се развият точно така. Някоя от партиите ще реши да сключи сделка с тях и това ще е началото на края. Осите ще имат грижата партията да набере сила, а въпросната партия все повече ще разчита на тяхното съдействие.

— Не ми се вярва осите да чакат толкова дълго — възрази Че. — Бас държа, че скоро ще направят оферта на онази партия, която им се стори най-лековерна. Дали това ще е твоята, как мислиш?

— Аз нямам партия — напомни й Таки. — Не се занимавам с политика. На мен ми дай да летя, друго не искам. — После обаче се замисли върху въпроса на Че. — Но като нищо може да е партията на Дестиавелите, Сатенената. Или онези идиоти от Кристалната. В момента Кристалните държат Дворна Тъмнинна и сигурно биха поели всякакви рискове, за да останат там по-дълго. Защото се говори, че скоро ще има нова Дворна и тогава те ще изхвърчат.

— А другите градове около Езгнано? — попита Че. — Те няма ли да се намесят?

Таки се ококори ужасено.

— Онази глутница от пирати и лакеи да се намеси в политиката на Соларно?! Ако Принцеп, Часме и другите се появят тук да протестират срещу осите, местните ще откачат. Току-виж взели да предлагат щерките си за съпруги на осородните с все семейния бизнес. Не, това си е соларнийски проблем.

— Тогава трябва да говорим с Джениса.

— Домина Джениса не си пада по осите — каза Таки. — Не ги харесва как изглеждат, а при нея това значи много. Имай предвид, че тя рядко греши в първоначалната си преценка, а и като на повечето домини не й е приятно разни нови мутри да идват в града и да променят облика му. Всъщност единствените, на които случващото се би допаднало, са тъпанарите от Нефритената партия, и то защото са го закършили толкова напоследък, че са пред изчезване. А и открай време са отворени за всякакви щури идеи като забрана на робството и прочие. Идеите им едва ли ще допаднат на твоите оси.

Че понечи да отговори, но бързо захлопна уста, защото видя двама осородни войници да идват към тях. Вниманието им определено беше насочено или към нея, или към Таки. Тя посегна да охлаби меча в ножницата си, а Таки се дръпна на крачка от масата, осигурявайки си пространство за излитане.

Осородният, който вървеше наперено на крачка пред колегата си, беше по-нисък и по-слаб от обичайното за своята раса, затова пък от поведението му лъхаше нахалство и самоувереност, които компенсираха липсата на осанка. Кирасата му беше от кожени ленти, а не от метални като на повечето имперски войници. В кестенявата му коса нямаше посребрели нишки, но мъжът определено беше по-възрастен, отколкото Че бе сметнала в началото. По шията и брадичката му се проточваше стар белег от изгаряне. Осородният спря пред масата и кимна на Таки, без да обръща никакво внимание на Далре и другите двама от Дестиавел, които се бяха надигнали заплашително при появата му.

— Вие ли сте бела Те Скола Таки-Амре от Дестиавелите? — попита той, като се препъна само веднъж в изобилието от непознати имена.

— И какво, ако съм? — отвърна с подозрение Таки.

— Аз съм лейтенант Аксрад от авиационния корпус — каза той. — Разпитах за вас, за да ви намеря и да ви поздравя за пилотските ви умения.

Таки също стана и го измери с поглед.

— И какво знаете вие за пилотските ми умения, сир Аксрад?