Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Стен — промълви предупредително Ариана и той видя как сарнианците в стаята се напрягат.

— Царицата на Сарн е мъртва, майстор Трудан — каза мравкородната.

Стенуолд най-сетне откри ръката на Спера и я стисна нежно. Малката й като на дете ръка се загуби в лапата му. Светът отново го беше настигнал, стоварил се беше отгоре му с цялата си тежест, както винаги. Ако мравките бяха показали поне частица от скръбта и гнева си, от мъката по загубената царица, сигурно щеше да ги разбере поне донякъде. Но лицата им бяха празни като на статуи и не показваха нищо от мъката, която безспорно ги терзаеше в недостъпното пространство на мисловната им мрежа.

И в онзи миг Стенуолд ги намрази.

„Искам да си ида у дома.“

Стенуолд отпусна тежестта си на патерицата, защото макар да не го болеше колкото преди, кракът му още беше вдървен. Плъзна поглед по масата.

„Искам да си ида у дома.“

Но му оставаше да изпълни този последен дълг. След това щеше да си тръгне. А ако Сарн не склонеше, то нека си води своята собствена проклета война. Ариана го чакаше в чуждестранния квартал. Настояла бе да го придружи, но той като никога прояви твърдост. Ако тук станеше напечено, нека той посрещне огъня. Не искаше да излага на риск друг освен себе си.

Не и след случилото се със Спера — бедната Спера, чието мухородно Изкуство я бе пришпорило да помогне на мравкородната царица и която след това бе платила за жертвоготовността си в ръцете на нейните поданици, и всичко това за нищо.

Стенуолд Трудан гледаше как другите посланици пристигат. Откакто беше видял Спера, непрекъснато му се гадеше.

„Атакуват ме отвсякъде.“ Щом осите бяха успели да вербуват сарнианец, какво пречеше и някой от присъстващите тук да яде от ръката им? Агентът на Стенуолд например. Плиус беше мравкороден от далечния Цен, следователно не питаеше любов към сарнианците. А и имаше своите тайни — Стенуолд отдавна се занимаваше с шпионаж и имаше набито око за тези неща. Плиус със сигурност обслужваше двама господари, ако не и повече. Империята съществуваше само от три поколения, но добре беше усвоила занаята, това Стенуолд трябваше да й признае.

Мъжете и жените около масата бяха смръщени. След убийството на царицата ги бяха измъкнали от покоите им и ги бяха държали в килии, докато сарнианците изтръгнат истината за случилото се от изтерзаната плът на Спера и предателя Лирус. Единствено паякородният Теорнис, благодарение на Изкуството и убедителността си, се беше отървал само с домашен арест.

Стенуолд погледна към челото на масата. Там седеше мравкородна жена на средна възраст в пълни бойни доспехи. Сарнианските тактици вече бяха избрали цар, но той не присъстваше лично на срещата: вместо това беше изпратил свой представител в лицето на жената. Явно доверието беше дефицитна стока в Сарн напоследък.

— Майстори, въплътили надеждата на свободния свят — започна той. Дано поне в техните уши гласът му не звучеше толкова саркастично. Гледаха го изпод вежди, сякаш подозираха, че се опитва да ги преметне в някаква дребна търговска сделка. Нескритата враждебност на мнозина от присъстващите го влудяваше толкова, че му идеше да се разкрещи. — Познавате ме, мисля, като търпелив човек, пратеник на град, където живеят търпеливи и учени хора. Затова се надявам, че вече сте си изградили добра представа за характера ми. Ако не друго, нашите домакини се постараха да го опознаят в подробности. — Ето я пак тази острота в тона. Стенуолд потисна гнева си и съзнателно не погледна към сарнианската представителка, макар да беше сигурен, че тя знае отлично какво има предвид и че изобщо не й пука.

— Майстор Трудан — обади се Теорнис и Стенуолд го погледна изненадано. Паякородният се беше закичил с крива усмивка и преди да продължи, метна по един поглед на съседите си отляво и отдясно. — По време на извънредната ситуация през последните дни ние се възползвахме от възможността да обменим мисли и мнения. Вашето име се споменаваше често, а новината за задържането ви причини, как да се изразя по-меко — тревога. Позволете ми да се отърся за миг от наследството си и да бъда откровен. Обещавам, че това опущение ще е първо и последно.

Хората около масата реагираха, повечето с усмивки и развеселен шепот, и Стенуолд за пореден път се възхити на лекотата, с която Теорнис манипулираше настроението им.

— В тази стая всички ние сме врагове — каза Теорнис. — Никой никога не е предполагал, че ще седнем около една маса и ще гледаме в една посока. Командирът от Кес мрази сарнианците. Дамата от Етерион мрази мен. А понастоящем домакините ни не хранят топли чувства към никого от пас. — Усмивката му се разшири. — Ситуация, от която не лъха оптимизъм, както, вярвам, ще се съгласите всички. Но ние сме готови да чуем Колегиум, майстор Трудан. Готови сме да ви чуем.