Р. Салваторе - Сребърни реки

А когато свърши, Уолфгар избухна в смях. И то не какъв да е, а силен, гръмогласен смях, който избликна от самото му същество и проехтя из цялата стая.

— Бира! — провикна се Бруенор към зеления камък.

Почти веднага откъм бара долетя светещ син поднос и донесе силно пиво, което щеше да им стигне за цялата вечер. Няколко минути по-късно от напрежението им нямаше и следа, чуваше се звън на халби и весели наздравици.

Само Дризт остана все така нащрек. Елфът седеше на мястото си, от време на време посръбваше от чашата и наблюдаваше всичко, което ставаше около него. Не се боеше, че може да ги сполети нещо лошо, просто искаше да владее положението, когато магьосниците, тласкани от естественото си, неутолимо любопитство, започнеха да ги разпитват.

Много скоро харпъловци и техните приятели започнаха да се стичат в гостилницата. Тази вечер четиримата приятели бяха единствените странници в градчето и всички гледаха да придърпат масите си по-близо до тяхната. Не една и две истории прозвучаха тази вечер, не една и две наздравици и обещания за вечно приятелство прокънтяха в кръглата стая, докато гостите похапваха от вкусните гозби и се грееха на веселия огън в огнището. Мнозина, начело с Харкъл, седнаха встрани от останалите и заразпитваха Дризт за мрачните земи на народа му. Елфът нямаше какво да крие от дружелюбните магьосници и отговаряше с готовност.

Стана дума и за пътешествието, на което четиримата бяха поели и което ги бе довело толкова далеч от дома им. Всъщност, самият Бруенор подхвана този разговор като се покачи върху една маса и се провикна:

— Митрал Хол, ти, дом на моите предци, скоро ще се завърна при теб!

Дризт се разтревожи. Любопитните погледи, които последваха думите на джуджето, ясно показваха, че името Митрал Хол бе добре известно тук, ако не от друго, то поне от легенди и песни. Елфът не се боеше, че магьосниците могат да им сторят зло или да се опитат да им попречат, но никак не му се щеше целта на пътешествието им да се разнесе след, а може би и пред тях, когато отново тръгнат на път. Може би и други щяха да поискат да научат къде точно се намират древните земи на джуджетата, мястото, за което в песните се пееше, че „сребърни реки струят“.

Дризт отведе Харкъл настрани.

— Нощта напредва — рече той. — Има ли къде да преспим в селцето, покрай което минахме?

— Не говори глупости! — възкликна Харкъл. — Вие сте мои гости и ще останете тук. Стаите ви вече са готови.

— Колко ще струва?

Харкъл бутна кесията на елфа настрани.

— Цената в Бръшляновото имение е само някой и друг интересен разказ и малко разнообразие в ежедневието ни. Ти и твоите приятели сте си платили за година, че и повече, напред!

— Задължени сме ви — отвърна Дризт. — Ала мисля, че е време да си починем. Изморени сме от дългия път, а ни предстои да изминем още много мили.

— Що се отнася до пътя, по който ще поемете, когато си тръгнете оттук — рече Харкъл, — уредил съм ви среща с Дел Рой, най-старият от магьосниците в Дългата седловина. Той повече от всеки друг може да ви помогне да намерите правилния път.

— Прекрасно! — обади се Риджис и се приведе към тях, за да чува по-добре.

— Само че Дел Рой също има своята цена — моли за среща с теб, елфе — продължи Харкъл. — Насаме. Вече дълги години търси знания за Елфите на мрака, ала малко можем да научим за вас тук, на повърхността.

— Дадено — съгласи се Дризт. — А сега да вървим да си лягаме!

— Ще ви покажа стаите ви.

— Кога трябва да се срещнем с Дел Рой? — попита Риджис.

— Утре сутрин — отвърна Харкъл.

Риджис се разсмя и се наведе към другата страна на масата, където Бруенор седеше напълно неподвижен, стиснал здраво халба с бира във възлестите си ръце и вперил празен поглед пред себе си. Риджис лекичко побутна приятеля си и той се катурна на земята, без да издаде нито звук.

— Мисля, че утре вечер ще бъде по-удобно — отбеляза полуръстът и посочи към една маса в другия край на стаята.

Уолфгар лежеше под нея.

Харкъл погледна Дризт.

— Утре вечер — съгласи се елфът. — Ще се срещна с Дел Рой.

Четиримата приятели прекараха следващия ден в почивка, наслаждавайки се на чудесата на Бръшляновото имение. Дризт отиде да се срещне с Дел Рой, а Харкъл поведе останалите трима из голямата къща. Минаха през десетина алхимически лаборатории, залички за гадаене на бъдещето, стаи за медитация, както и през няколко помещения, специално пригодени за призоваване на същества от другите Равнини (те имаха тежки врати и здрави резета). Особено интересна бе статуята на някой си Мадърли Харпъл, която се оказа самият Мадърли — една сбъркана отвара го бе вкаменила… в буквалния смисъл на думата.