Р. Салваторе - Сребърни реки

Моля се в света винаги да има дракони. Казвам го напълно искрено, макар че самият аз участвах в убиването на един от големите червеи. Защото драконът е изначалният враг, най-страшният противник, въплъщение на абсолютно зло и пълна разруха. Драконът, повече от всяко друго същество, дори от демоните и злите духове, извиква в съзнанието ни образа на страховито великолепие, образа на най-огромното и ужасяващо чудовище, спящо върху несметно съкровище. Драконите са най-голямото изпитание за силите на воина и най-големият страх на децата. Те са по-стари от елфите и по-близки до земята от джуджетата. Драконите са абсолютното въплъщение на злото, изначалният звяр, най-тъмната част от нашето въображение.

Магьосниците не могат да ви кажат откъде са дошли те, макар да вярват, че някой велик вълшебник, бог на магьосниците, трябва да е участвал в сътворяването на първия дракон. Елфите, със своите дълги предания, обясняващи сътворението на целия свят и всички живи същества, имат не една и две древни легенди за появата на драконите, но дори те признават, че всъщност нямат представа откъде точно са дошли летящите червеи.

Моите собствени вярвания са много по-прости и в същото време — далеч по-сложни. Вярвам, че драконите са се появили на този свят веднага след появата на първата разумна раса. Не мисля, че драконите са рожба на някое божество или велик магьосник. Според мен, те са творение на най-първично въображение, плод на най-черните страхове на тези първи, мислещи смъртни хора.

Ние създаваме драконите по същия начин, по който създаваме и боговете си — защото имаме нужда от тях, защото дълбоко в себе си знаем, че без тях ще сме принудени да живеем в свят, в който не си струва да се живее.

Има толкова много хора, които търсят отговор, абсолютният, единствен отговор за всичко в живота и даже за всичко след живота. Те изучават и изпитват това, което срещнат и, намерили отговорите на няколко прости въпроса, решават, че всеки въпрос непременно трябва да има отговор. Какъв е бил светът преди появата на хората? Наистина ли всичко е тънело в непрогледна тъмнина преди слънцето и звездите да засияят на небето? Съществувало ли е изобщо нещо? Какво сме били ние, всеки от нас, преди да се родим? И най-вече, какво ще стане с нас след смъртта ни?

От жал към тези хора се моля никога да не открият отговорите, които търсят.

Веднъж един самопровъзгласил се пророк дойде в Десетте града и на всеослушание започна да отрича съществуването на живот след смъртта. Твърдеше, че хората, които бяха умрели и после съживени от някой жрец, всъщност изобщо не са умирали, а онова, което твърдяха, че са преживели в отвъдното, не било нищо друго, освен самоизмама, отчаян опит да направят пътя си към Нищото не толкова страшен. Защото, твърдеше този мъж, именно това ни чака — безкрайна пустота, абсолютна празнота, Нищо.

Никога през живота си не съм срещал друг, който така отчаяно да моли да го опровергаят.

Та какво ни остава, ако ни отнемат неизвестното? На какво ще се надяваме, ако открием всички отговори?

Кое е тогава онова нещо у нас, което така отчаяно се мъчи да отрече съществуването на магии и да обясни необяснимото? Страхът, предполагам, страхът, породен от тайните на живота и най-вече — от абсолютната неизвестност на смъртта. Захвърлете настрани тези страхове, бих казал аз на тези хора, и заживейте освободени от тяхното бреме. И ако само за миг се вгледаме в света и уловим неговата истинност, няма как да не видим цялата магия около себе си, която не може да бъде обяснена с числа и формули. Какво, ако не магия, е чувството, което развълнуваната реч на пълководеца разпалва в гърдите на воините преди отчаяния щурм? Какво, ако не магия, е покоят, който обзема новороденото в прегръдката на майка му? Какво, ако не магия, е любовта?

Не, аз не бих искал да живея в свят без дракони, така, както не бих искал да живея в свят без магия, защото това би бил свят, в който не съществува Неизвестното, свят без въпроси, свят без вяра.

А това, убеден съм, е най-жестоката съдба, която може да сполети едно разумно, мислещо същество.