Р. Салваторе - Сребърни реки

Може би все пак щеше да се завърне тук начело на своите воини, мислеше си той. Може би в ковачниците на рода Боен чук отново щеше да проехти песента на митрала.

Обзет от старата си мечта да възвърне древната слава на своя род, Бруенор се обърна към приятелите си, ала видът им — изморени, гладни и скърбящи за елфа — бързо го отрезви и му припомни, че онова, което трябва да стори сега, е да открие начин да се измъкнат от подземията и се доберат до някое сигурно място.

Светлината пред тях стана по-ярка — явно наближаваха края на тунела. Бруенор забави крачка и предпазливо се промъкна до изхода. Отново се намираха пред каменна тераса, която се издигаше над още един коридор. Той беше просторен, с висок таван и богато украсени стени и повече приличаше на малка зала, отколкото на тунел. Многобройните факли по стените горяха с ярък пламък и осветяваха обширното помещение.

При вида на статуите, които бяха наредени покрай отсрещната стена, в гърлото на Бруенор се сви буца. Изваяни от изкусните ръце на древни майстори, там бяха увековечени Гарумн и Бангор, както и останалите патриарси от рода Боен чук и Бруенор за пореден път се зачуди дали ще дойде ден, когато и неговият лик ще се нареди сред предците му.

— Между шестима и десетима има там — прошепна Кати-Бри, която цялата се бе превърнала в слух, мъчейки се да различи звуците, които долитаха от една открехната врата вляво от тях, водеща към стаичката, която бяха видели, докато надничаха през решетката.

Четиримата приятели се намираха на около десетина метра над големия коридор. Вдясно от тях имаше стълба, която се спускаше до пода, отвъд него тунелът с лъкатушене си проправяше път към просторните зали.

— Странични стаи, където се крие още някой, може би? — попита Уолфгар.

Бруенор поклати глава.

— Има само едно-единствено преддверие — отвърна той. — Ала в самата Клисура има още стаи и дали там има от сивите твари или не, не знам. Ама хич и не ща да знам. Наш’та цел е да минем през тази стая и през вратата от другата й страна, за да се доберем до Клисурата.

Уолфгар здраво стисна Щитозъб.

— Да тръгваме тогава! — изръмжа той и сложи крак на най-горното стъпало.

— Ами онези двамата в галерията? — обади се Риджис и хвана нетърпеливия варварин за ръкава.

— Ще вдигнат моста още преди да сме се добрали до Клисурата — добави Кати-Бри.

Бруенор се почеса по брадата и хвърли изпитателен поглед на дъщеря си.

— Колко добре стреляш? — попита той най-сетне.

Кати-Бри протегна магическия лък пред себе си.

— Достатъчно добре, за да уцеля двама сиви стражи! — заяви тя.

— Бързо в другия тунел тогава! — нареди Бруенор. — Довърши ги, щом чуеш, че битката започва. И гледай да не се забавиш, че таз’ страхлива сган сигурно ще разруши моста още при първия признак, че нещо не е наред!

Кати-Бри кимна и тръгна обратно. Уолфгар я проследи, докато момичето не се скри от погледа му и внезапно усети, че вече не изгаря от нетърпение да се впусне в бой, не и когато Кати-Бри нямаше да бъде на сигурно място зад него.

— Ами ако Сивите имат подкрепления наблизо? — попита той Бруенор. — Какво ще стане тогава с Кати-Бри, ако й отрежат пътя към нас?

— Недей да ми мрънкаш, момче! — сопна се Бруенор, комуто мисълта да се раздели с момичето, също не се нравеше особено. — Знам аз, че момичето ти е откраднало сърцето, макар и да не щеш да си го признаеш. Ама си набий в главата, че Кати е истински боец — сам аз съм я обучавал. Пък и другият тунел е сигурен, Сивите още не са го открили, в туй съм убеден. Момичето е достатъчно опитно, за да се грижи за себе си! Сега трябва да мислиш само за битката, дето ни чака. Най-доброто, дето можеш да направиш за нея, е да довършиш тез’ брадати сиви псета преди да са довтасали още от смрадливото им племе!

Макар и с известно усилие, Уолфгар най-сетне успя да откъсне поглед от тунела, в който се бе скрила Кати-Бри и насочи цялото си внимание към отворената врата под тях, приготвяйки се за боя, който им предстоеше.

Останала сама, Кати-Бри прекоси безшумно малкия коридор и изчезна през тайната врата.

— Спри! — нареди Сидни на Бок и се закова на място — съвсем ясно усещаше, че пред тях има някой.

Магьосницата, следвана плътно от голема, запълзя напред и предпазливо надникна зад следващия завой, очаквайки да види Бруенор и останалите. Ала пред нея се простираше само празният коридор.

Тайната врата бе хлопнала.

Уолфгар си пое дълбоко дъх и се опита да прецени какви бяха шансовете им за успех. Ако преценката на Кати-Бри за броя на противниците им бе вярна, враговете им щяха да имат значително превъзходство над тях, когато двамата с Бруенор нахлуеха в стаята. Само че нямаха друг избор. Младежът отново си пое дълбоко дъх и тръгна надолу по стълбата, следван от Бруенор. Много предпазливо, Риджис също се заспуска след приятелите си.