Р. Салваторе - Камъкът на полуръста

Дризт затвори вратата и се взря в него, изпълнен с подозрение.

Лъжливата унесеност в погледа на Ла Вал бързо се стопи, когато магьосникът усети нетрепващия взор на Дризт върху себе си. Очевидно бе, че няма да успее да заблуди елфа. Навярно щеше да измами джуджето, полуръста щеше да преметне със сигурност, ала хитруванията му нямаше да минат пред Елфа на мрака, чиито лавандулови очи проникваха през лъжливата му маска и сякаш стигаха и до най-потайните кътчета на душата му.

— Май не вярваш, че малкият ви приятел е успял да ме улови с помощта на камъка — спокойно отбеляза той.

— Магьосниците знаят как да избегнат капана на чуждите магии — отвърна Дризт.

— Така е — съгласи се Ла Вал и приседна на един стол.

— Ха! Долен лъжец! — изръмжа Бруенор и посегна към брадвата, която висеше на кръста му, но Дризт го спря.

— Магията може и да не е подействала — каза Ла Вал, — ала резултатът си остава същият. Аз съм практичен човек. Много господари съм имал в дългия си живот и Пук несъмнено бе най-великият от тях. Него вече го няма, но Ла Вал е жив и очаква следващия господар, комуто да служи.

— Или пък търси възможност да се изкатери до върха — вметна Бруенор.

Вместо гневния отговор, който джуджето очакваше, стаята се огласи от веселия смях на магьосника.

— Аз си имам своя занаят — обясни той — и това е единственото, което ме интересува. Живея в охолство и мога да правя каквото си поискам. За какво са ми тогава главоболията и постоянната опасност на един водач на гилдия?

И като се обърна към Дризт, когото очевидно смяташе за по-разумния от двамата, добави:

— Ще служа на полуръста, а ако той изгуби мястото си, ще служа на онзи, който го наследи на върха.

Простата логика в думите му удовлетвори Дризт и най-сетне го убеди във верността на магьосника — по-сигурна, отколкото оковите на най-могъщото заклинание.

— Да си вървим — каза той на Бруенор и се отправи към вратата.

Както винаги, джуджето се довери на преценката му, ала не успя да се въздържи да не отправи една последна заплаха:

— Много внимавай, магьоснико — изръмжа той от прага. — Ти замалко не уби мойто момиче. С главата си ще плащаш, ако нещо лошо се случи с приятеля ми!

Ла Вал кимна, но не каза нищо.

— Пази го добре! — смигна му Бруенор и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си.

— О! — простена магьосникът. — Той просто мрази горката ми врата!

Час по-късно, приятелите стояха в преддверието, нетърпеливи и готови за път. На врата на Дризт висеше магическата маска.

Много скоро към тях се присъедини и Риджис, следван от своята свита. Той също щеше да отиде до „Морски дух“ заедно с могъщите си приятели. Нека враговете му видят съюзниците му и особено Елфа на мрака, мислеше си хитрият водач на гилдията.

— Последно предложение, преди да тръгнете — каза той.

— Няма да останем, Къркорещ корем — отвърна Бруенор.

— Не, не към вас — поясни Риджис и погледна Дризт. — Към теб.

Дризт търпеливо изчака, докато Риджис неспокойно потриваше ръце.

— Петдесет хиляди златни монети за котката — заяви най-сетне полуръстът.

Очите на Дризт се разшириха от учудване.

— Уверявам те, че ще се грижа добре за Гуенивар…

Преди Риджис да успее да довърши, Кати-Бри го плесна по тила.

— Как не те е срам! — скара му се тя. — Откога познаваш елфа!

Дризт я успокои с усмивка.

— Едно съкровище в замяна на друго? — предложи той на Риджис. — Знаеш, че трябва да ти откажа. Гуенивар не се продава, независимо колко добри намерения имаш.

— Петдесет хиляди! — изпуфтя Бруенор. — Ако ги искахме, вече отдавна да сме си ги взели!

Риджис най-сетне разбра колко нелепо бе предложението му и се изчерви засрамено.

— Откъде си толкова сигурен, че прекосихме половината свят, за да ти се притечем на помощ? — обади се и Уолфгар.

Риджис вдигна изненадан поглед към него и младежът продължи:

— Откъде знаеш, че не дойдохме само заради котката?

Смайването, което се изписа на лицето на Риджис, се оказа повече, отколкото приятелите му можеха да понесат, и те се разсмяха така, както не се бяха смели от месеци насам. Много скоро и Риджис прихна с тях.

— Ето. Вземи това, вместо Гуенивар — предложи Дризт, когато най-сетне спряха да се смеят, и като свали магическата маска от врата си, я подаде на полуръста.

— Няма ли да я задържиш, докато се качим на кораба? — учуди се Бруенор.

Дризт се обърна към Кати-Бри и възхитената й усмивка разсея и последните му съмнения.