Р. Салваторе - Камъкът на полуръста

Отдясно на Риджис (за огромно неудоволствие на Бруенор) седеше Ла Вал, отляво бяха настанени заместниците на новия водач на гилдията — полуръст с лукави очи и кръглолик млад мъж.

Кати-Бри и Уолфгар също бяха тук. Бледи и изтощени, двамата се държаха за ръка — не само заради чувствата си един към друг, но и за да си вдъхнат силите, от които, веднага разбра Дризт, отчаяно се нуждаеха.

Колкото и да бяха изтощени обаче, и двамата засияха от щастие, когато Дризт, когото не бяха виждали почти цяла седмица, влезе в стаята. Лицето на Риджис също светна от радост.

— Добре дошъл, добре дошъл! — възкликна той. — Угощението нямаше да е същото без теб, приятелю!

Дризт седна до Ла Вал и плахият магьосник му хвърли уплашен поглед. Двамата заместници на Риджис също се размърдаха неспокойно — мисълта да вечерят заедно с един Елф на мрака като че ли не им се нравеше особено.

Когато видя притеснените им лица, Дризт само се усмихна — това бе техен проблем, а не негов.

— Бях зает — отвърна той на Риджис.

„С умуване!“, искаше да добави Бруенор, докато сядаше до елфа, ала реши да си замълчи.

Седнали насреща му, Уолфгар и Кати-Бри не откъсваха очи от приятеля си елф.

— Закле се да ме убиеш — спокойно каза Дризт на Уолфгар.

Целият изчервен, младежът сякаш се смали на стола си, но не каза нищо, само още по-силно стисна ръката на Кати-Бри.

— Само ти можеше да задържиш портала отворен — обясни елфът и се усмихна замислено.

— Аз… — заекна Уолфгар, ала Кати-Бри го прекъсна.

— Да забравим за това — каза тя и потупа младия варварин по коляното. — Всичко вече мина, така че нека не говорим повече за него. Предстои ни да свършим още толкова други неща.

— Така си е! — намеси се Бруенор. — Докато ние се излежаваме тук, времето си лети. Още една седмица и току-виж сме изпуснали войната.

— Готов съм да тръгна още днес! — заяви Уолфгар.

— Не, не си! — отвърна Кати-Бри. — Нито пък аз. В това състояние никога няма да успеем да прекосим пустинята, да не говорим пък за дългия път, който ни чака след това.

— Ами аз… — погледите на четиримата приятели се обърнаха към Риджис и той замълча за миг, чудейки се как най-добре да направи предложението си, — мислех си… за вашето заминаване, де… имам предвид…

— Изплюй камъчето — каза Бруенор, досещайки се какво е намислил Риджис.

— Ами… аз се устроих доста добре в гилдията — продължи полуръстът.

— И възнамеряваш да останеш тук — довърши Кати-Бри вместо него. — Няма да се опитваме да те разубедим, макар че със сигурност много ще ни липсваш!

— Не е само това — обясни Риджис. — Тук може да се натрупат големи богатства, ако имам до себе си бойци като вас…

Бруенор не го остави да довърши:

— Добро предложение, наистина, ала моят дом е Северът.

— Войските вече очакват завръщането ни — добави Кати-Бри.

Риджис разбра, че отказът на Бруенор е окончателен и понеже знаеше, че ако се наложи Уолфгар би последвал Кати-Бри дори и в Тартар, се обърна към Дризт, който през последните няколко дни се бе превърнал в истинска загадка за приятелите си.

Дризт се облегна назад и се замисли. Учудени и разтревожени, че не бе отказал веднага, Бруенор, Уолфгар и най-вече Кати-Бри го гледаха с безпокойство. Кой знае, може би животът в Калимпорт нямаше да е толкова лош, още повече, че за един Елф на мрака нямаше да е никак трудно да се издигне в сенчестото царство, в което Риджис се канеше да се потопи. Най-сетне Дризт вдигна глава и погледна Риджис право в очите.

— Не — простичко каза той.

При звука на облекчената въздишка на Кати-Бри, Дризт се обърна и улови погледа й.

— Твърде много сенки и мрак пребродих през живота си — обясни той. — Сега един благороден трон очаква истинския крал и моето място е при доблестните войни, които ще се впуснат в битка за него.

Риджис се облегна назад и сви рамене без ни най-малко да се учуди.

— След като твърдо сте решили да потеглите на война, не ми остава друго, освен да ви помогна с малкото, с което мога. Какъв приятел ще съм иначе!

Тримата му другари го изгледаха любопитно — Риджис никога не спираше да ги изненадва.

— И точно, защото искам да ви помогна — продължи полуръстът, — толкова се зарадвах, когато ми съобщиха, че тази сутрин в Калимпорт е пристигнал един много важен (поне доколкото разбирам от разказите на Бруенор) за пътуването ви насам човек.

При тези думи той плесна с ръце и един млад прислужник влезе в залата, следван от капитан Дюдермонт.