Р. Салваторе - Камъкът на полуръста

Ла Вал се скри зад малката масичка.

— Стой далеч от мен, ако не искаш да изпиташ силата на страховитите ми магии! — заплашително рече той.

Неизвестно защо, Бруенор не изглеждаше особено уплашен. Митралната брадва се стовари върху масата, навсякъде се разхвърчаха ярки искри, гъст дим обгърна цялата стая.

Когато Ла Вал най-сетне се осмели да отвори очи, джуджето стоеше на сантиметри от него, обвито от кълба сив дим. Малката масичка бе станала на трески, кристалната топка се търкаляше на земята, разполовена на две.

— Това ли ти е най-страховитата магия, дет’ я умееш? — подигравателно попита Бруенор.

Сърцето на Ла Вал се бе свило на топка в гърлото му и той не успя да отвърне нищо.

Бруенор копнееше да го посече на място, да забие митралната секира право между очите му, ала нали бе тук, за да отмъсти за Кати-Бри, прекрасната си обична дъщеря, която ненавиждаше кръвопролитията от дъното на душата си. Не можеше да опетни чистия спомен за нея.

— О, проклятие! — простена Бруенор и вместо с митралната брадва, удари Ла Вал с чело.

Магьосникът се свлече до стената и остана там, замаян и неподвижен, докато Бруенор не го сграбчи яростно за робата.

— Приятелите ми може да имат нужда от теб, магьоснико! — изрева джуджето и го блъсна на пода. — Тъй че — на колене! И знай, че ако направиш и една погрешна стъпка, ей таз секира ще ти разцепи главата, преди да успееш да мигнеш!

Замаян от ужас и болка, Ла Вал не чу почти нищо от онова, което каза джуджето, ала убийственият блясък в очите на Бруенор бе съвсем недвусмислен и магьосникът се свлече на колене.

Уолфгар стъпи здраво върху металната поставка на Тароския пръстен и сключи пръсти около лакътя на демодана, за да не му позволи да го издърпа при себе си. В другата си ръка стискаше Щитозъб, в очакване някоя по-уязвима част от тялото на чудовището да се провре през отворения портал.

Острите нокти на демодана оставяха грозни дири след себе си, ужасни рани, които нямаше да заздравеят лесно, ала в този момент Уолфгар не усещаше болка. Дризт му бе казал да задържи вратата отворена в името на любовта си към Кати-Бри.

За нищо на света нямаше да позволи някой да я затвори!

Сантиметър по сантиметър, ръката му се приближаваше към зейналия портал. По сила варваринът можеше да се мери с демодана, ала чудовището бе надарено не само с физическа мощ, а и с магически умения. Изтощението щеше да завладее Уолфгар, много преди врагът му да усети каквато и да било умора.

Само още няколко милиметра и ръката му щеше да бъде от другата страна на портала, където сигурно бе пълно с изгладнели демодани.

Пред очите на Уолфгар изникна образът на Кати-Бри, така, както я бе видял за последен път — бледа и безчувствена, подета от скверния въздух на Тартар.

— Не! — изрева той и издърпа ръката си далеч от магическия портал.

После, вместо да се опита да изтегли чудовището след себе си, той рязко отпусна ръка така, че звярът политна надолу, вместо навън.

Отчаяният му план успя. Демоданът не съумя запази равновесие и главата му се показа през портала. Всичко стана само за миг, но и той бе повече от достатъчен на Уолфгар. Щитозъб изсвистя във въздуха и строши черепа на чудовището.

Варваринът стисна магическия чук с две ръце и побърза да отскочи назад. Още един демодан се накани да премине през Пръстена, ала Щитозъб го запрати обратно в Тартар.

Пук наблюдаваше отчаяната битка иззад трона си. Макар все още да държеше варварина на прицел, той бе слисан от невероятната сила на исполина и когато един от евнусите му се съвзе достатъчно, за да се изправи на крака, той му даде знак да остане на мястото си.

В този миг до ушите му достигна звук от тътрузене и той неохотно откъсна поглед от могъщия варварин.

Плътно следван от джуджето, Ла Вал изпълзя от стаята си на четири крака, а митралната брадва заплашително проблясваше над главата му.

Бруенор видя опасното положение, в което бе изпаднал приятелят му, и веднага разбра, че магьосникът още повече ще усложни всичко. Без да губи и миг, той сграбчи Ла Вал за косата и го накара да вдигне глава.

— Какъв прекрасен ден! — отбеляза той. — Съвсем подходящ за лека дрямка!

Преди Ла Вал да разбере какво става, джуджето отново го удари с чело и върху магьосника се спусна мрак. Зад гърба на Бруенор се разнесе издайническо изщракване и той инстинктивно вдигна щита си по посока на звука… тъкмо навреме, за да посрещне стрелата от арбалета на Пук. Тя обаче проби дупка в златния щит, точно в средата на чашата пенещо се пиво, и замалко не прониза ръката на Бруенор, когато излезе от другата страна.