Р. Салваторе - Изгнание

— Когато Зин-карла се провали… — отвърна Дайнин.

— А ти знаеше, че това ще се случи? — попита Джарлаксъл, но въпросът му беше реторичен.

Дайнин кимна.

— Беше преди десет години — започна първият син, чудейки се защо разказва всичко това на този наемник. — Наблюдавах как Закнафейн бе принесен в жертва на Кралицата на Паяците. Едва ли друг дом в Мензоберанзан е виждал по-голямо разхищение.

— Повелителят на меча на дома До’Урден имаше доста завидна репутация — добави ексцентричният мрачен елф.

— И без съмнение съвсем заслужена — отвърна Дайнин. — Тогава, обаче, Дризт — моят брат…

— Другият безстрашен войн.

Първият син кимна.

— Дризт ни изостави, а над дома До’Урден беше надвиснала война. Грешката на матрона Малис не можеше да остане безнаказана. Още тогава знаех, че домът ни е обречен.

— Но вие победихте дома Хюнет, това беше добро постижение — отбеляза Джарлаксъл.

— Да, но само заради помощта на Бреган Д’аер-те — поправи го Дайнин. — През по-голямата част от живота си наблюдавах как домът До’Урден, под стабилното управление на матрона Малис, се издига в йерархията на града. С всяка изминала година силата и влиянието ни нарастваха все повече. През последното десетилетие, обаче, видях как домът ни се повлече към дъното. Основите му рухнаха. Все някога трябваше да поддаде и конструкцията.

— Толкова си хитър, колкото и умел с меча — отбеляза наемникът. — Казвал съм ти го и преди, Дайнин До’Урден, и ето, че отново се оказах прав.

— Виждам, че ме харесваш, затова бих те помолил за една услуга. Ти прецени как ще постъпиш.

— Да те убия бързо и безболезнено? — попита Джарлаксъл и се засмя.

Дайнин кимна за трети път.

— Не — заяви наемникът.

Дайнин не разбра смисъла на отрицанието му. Мечът на първия син проблесна във въздуха и се приготви да нанесе първия си удар.

— Въобще няма да те убивам — обясни Джарлаксъл.

Без да прибира острието си, Дайнин се загледа в лицето на наемника, търсейки нещо, което да му подскаже какви са намеренията на ексцентричния елф.

— Аз съм благородник — заяви първият син. — Свидетел на нападението. Унищожението на един дом не може да е пълно, ако някой от знатната част на фамилията оцелее.

— Свидетел? — изсмя се Джарлаксъл. — Срещу дома Баенре? Каква е ползата?

Дайнин свали меча си.

— Тогава каква ще е съдбата ми? — попита той. — Матрона Баенре ще ме присъедини към дома си? — От тона на мрачния елф си личеше, че не е много развълнуван от тази възможност.

— Матрона Баенре не се нуждае от мъже. Ако някоя от сестрите ти остане жива, а аз вярвам, че една на име Виерна ще оцелее, тя може да намери мястото си в параклиса на първата матрона. Но се опасявам, че съсухрената матрона — майка не се нуждае от мрачен войн като Дайнин.

— Тогава какво? — продължи да настоява за отговор първият син.

— Знам на какво си способен — заяви Джарлаксъл и с поглед му посочи одобрителните усмивки на хората си.

— Бреган Д’аерте? — сепна се Дайнин. — Аз, един благородник, да се превърна в наемник?

Бърз като светкавица, Джарлаксъл хвърли камата си в тялото, проснато пред краката му. Острието се заби до дръжката в гърба на матрона Малис.

— Наемник или труп — заяви ексцентричният мрачен елф.

Дайнин не се затрудни в избора си.

Няколко дни по-късно, Джарлаксъл и Дайнин погледнаха към разрушените елмазени порти на дома До’Урден. Някога тези врати се издигаха могъщи и непревземаеми, със забележителните си, резбовани паяци и двата огромни сталагмита, служещи за наблюдателни кули.

— Колко бързо се промени всичко — отбеляза Дайнин. — Целият ми предишен живот е пред очите ми и все пак вече го няма.

— Забрави за миналото и това, което си изгубил — посъветва го Джарлаксъл и намигна. Този жест подсказа на Дайнин, че водачът му има нещо предвид. — Припомняй си само това, което ще ти е от полза за в бъдеще — довърши мисълта си ексцентричният мрачен елф.

Дайнин се озърна наоколо, огледа себе си и онова, което беше останало от дома До’Урден.

— Екипировката ми? — започна да налучква той. — Обучението, тренировките?

— Брат ти.

— Кой? Дризт?

Прокълнатото име отново се появяваше, само за да измъчва Дайнин!

— Проблемът с Дризт До’Урден изглежда още не е решен — обясни Джарлаксъл. — Той е ценна плячка в очите на Кралицата на Паяците.

— Дризт? — попита отново Дайнин, невярващ на думите на водача си.

— Защо си толкова изненадан? — попита на свой ред наемникът. — Брат ти е още жив, защо мислиш, че бе убита матрона Малис?