Р. Салваторе - Убежище

— Разбира се, дъхът на черните превъзхожда този на червените — избърбори той, докато Хефест се обръщаше.

Червеният се извърна светкавично бързо към него с ужасяваща ярост.

— Искаш ли да усетиш дъха ми? — изръмжа той. — Колко ли големи ще са хвалбите ти тогава?

— Не, не — отвърна Дризт. — Не се обиждай, могъщи Хефест. Наистина демонстрацията на твоя огън смири гордостта ми! Но дъхът на черните не може да се подценява. Той има по-ценни качества дори от силата на червените.

— Какви ги говориш?

— Киселина, о Хефест, Унищожителю на десет хиляди говеда — отвърна Дризт. — Киселината разяжда доспехите на рицарите и им причинява продължително мъчение.

— Колкото разтапящия се метал ли? — попита саркастично Хефест. — Металът, разтопен от дъха на червените?

— Страхувам се, че по-дълго — заяви Дризт, свеждайки поглед. — Дъхът на червените връхлита жертвата като разрушителна експлозия, но дъхът на черните се промъква постепенно към ужасените врагове!

— Експлозия? — прогърмя гласът на Хефест. — Колко дълго може да продължи дъхът ти, жалък черен! Аз мога да издишвам по-дълго!

— Но… — започна Дризт, посочвайки нишата. Този път внезапното поемане на въздух на дракона го повлече няколко стъпки напред и почти го вдигна от земята. Елфът запази достатъчно самообладание, за да извика уговорения сигнал:

— Огньовете на Деветте Пъкъла! — докато Хефест извиваше глава назад, за да я изравни с нишата.

— Сигналът! — каза Матеус. — Бягайте колкото ви държат силите! Бягайте!

— Никога! — изплака ужасеният брат Хършел и другите, освен Джанкин, не се възпротивиха.

— О, как копнея да страдам! — извика разрошеният фанатик, пристъпвайки в тунела.

— Трябва да бягаме, ако искаме да се спасим! — напомни им Матеус, хващайки Джанкин за косата, за да го задържа да не тръгне в грешна посока.

Те се бориха на изхода на тунела няколко секунди, а после останалите монаси, разбирайки, че могат да пропуснат единствения си шанс, се втурнаха в тунела и цялата група се запремята по спускащата се от стената пътека. Когато се опомниха, бяха в доста затруднено положение — лутаха се безпомощно наоколо, без да са сигурни дали да се покатерят обратно в тунела или да се изпаряват към изхода. Но тяхното отчаяно лазене трудно можеше да им помогне да се справят с наклона, особено докато Матеус все още се опитваше да обуздае Джанкин, така че изходът бе единствената възможност.

Препъвайки се един в друг, монасите се втурнаха през просторната пещера.

Дори ужасът им обаче, не ги спря, включително и Джанкин, да загребат по един джоб от дрънкулките, докато бягаха.

Никой никъде не беше виждал толкова силен драконов дъх! Със затворени очи Хефест ревеше още и още, раздробявайки камъните в нишата. Огромни искри от пламък се разхвърчаха из пещерата. Дризт почти бе повален от жегата, но разяреният дракон не отстъпваше, решен да унижи дразнещия го посетител веднъж завинаги. Той отвори око веднъж, за да види ефекта от своята демонстрация. Драконите познаваха съкровищниците си по-добре от всичко друго на света и Хефест не пропусна да забележи петте бягащи фигурки, втурнали се към изхода. Издишването рязко спря и драконът се извърна.

— Крадци! — изрева той, трошейки камъните с гръмовния си глас.

Дризт разбра, че играта е свършила.

Огромната паст, пълна с остри зъби се хвърли към елфа. Дризт отстъпи и скочи, без да има къде да отиде. Той се хвана за един от рогата на дракона и яхна главата на звяра. Успя да се изкатери върху нея и да се задържи там с цената на живота си, докато разяреният дракон се опитваше да го изтръска. Елфът се протегна за ятагана, но вместо него напипа джоба си и извади оттам шепата мръсотия, която бе събрал в тунела. Без да се колебае той я хвърли в злото око на дракона.

Хефест обезумя, замята бясно главата си нагоре-надолу и на всички страни. Дризт упорито се държеше и коварният дракон реши да приложи по-добър метод. Мрачният елф разбра намерението му, когато главата светкавично се издигна във въздуха. Таванът не беше толкова висок — не и сравнен със змиевидния врат на Хефест. Падането щеше да е дълго, но това бе за предпочитане и Дризт скочи преди главата на дракона да го размаже в скалата.

Елфът замаяно се изправи на крака докато Хефест, който почти не бе пострадал от удара, пое въздух. Само чистият късмет го спаси не за първи и не за последен път, когато едно голямо парче от повредения таван се стовари върху главата на дракона. Дъхът му излезе като безвредно облаче и Дризт се втурна колкото можеше по-бързо към върха на златната могила, прикривайки се зад нея.