Р. Салваторе - Убежище

После змиевидният врат на дракона се изви в дълбока дъга, изравнявайки огромната му червена глава с нишата. Продължителното издишване изгори въздуха в пещерата, дробовете на Дризт пламнаха, а очите му се насълзиха от горещината и блясъка. Той продължи да гледа, докато пламъкът на дракона погълна нишата в своя ревящ гръмовен пожар. Дризт забеляза, че Хефест затвори очите си здраво, когато издиша своя огън.

Щом огромният пожар утихна, драконът се извърна триумфално. Дризт все още гледаше към нишата, към стопената скала, стичаща се по стените и капеща по пода и не трябваше да симулира страхопочитанието си.

— В името на всички богове! — повтори той отново. — Мергандевинасендър от Чулт, който смяташе себе си за по-висш, е унизен!

— И така трябва! — избумтя Хефест. — Няма черен, който да е равен на червения! Знай това, Мергандевинасендер. Това е факт, който може да ти спаси живота, ако някой червен дракон потропа на вратата ти!

— Наистина — съгласи се услужливо Дризт. — Страхувам се обаче, че нямам врата! — Той отново погледна надолу към тялото си и се намръщи с отвращение.

— Това си е твоята съдба, не моята — отвърна Хефест. — Но аз ще се смиля над теб. Ще те оставя да си идеш жив, макар че това е повече, отколкото заслужаваш, задето смути дрямката ми!

Дризт знаеше, че това е критичният момент. Би приел предложението на Хефест — не искаше нищо друго, освен да се махне от това място. Но принципите му и спомена за Муши нямаше да му позволят да излезе. Какво щеше да стане със спътниците му в тунела? — запита се той. И какво щеше да стане с приключенията за песните на бардовете?

— Изяж ме тогава — каза той на дракона, не вярвайки на ушите си. — Аз, който съм познал славата на драконовия род, не мога да се задоволя с живот на мрачен елф.

Огромната паст на Хефест се наведе напред.

— Уви за целия драконов род! — проплака Дризт. — Броят ни намалява, докато хората се множат като бълхи. Уви за съкровищата на драконите, които ще бъдат откраднати от магьосници и рицари! — Начинът, по който изрече последните си думи накара Хефест да замръзне.

— И уви за Мергандевинаседнър — продължи драматично Дризт, — който бе повален от човешки магьосник, чиято сила надминава дори тази на Хефест, най-могъщия от драконите!

— Надминава?! — изрева Хефест и цялата пещера потрепери от силата му.

— А какво друго да си мисля? — отвърна Дризт някак жалко в сравнение с мощта на драконовия глас. — Нима Хефест не би помогнал на един от собствения си изчезващ род? Не, не мога да повярвам в това, светът няма да повярва в това! — Дризт насочи пръст към тавана над него, сбирайки всичките си сили. Нямаше нужда да си припомня какво щеше да му струва провалът. — Всеки навред из Царствата ще казва, че Хефест не се е осмелил да опита да развали заклинанието на магьосника и, че великият червен дракон не е посмял да разкрие слабостта си срещу толкова могъщо заклинание от страх, че тя ще привлече магьосниците да съберат дружина и да отидат на север за поредното плячкосване на драконово съкровище! О! — изкрещя Дризт с широко разтворени очи. — Но няма ли очевидният факт, че Хефест се е предал да даде на тези магьосници и техните проклети крадливи приятели надежда за подобно съкровище? А кое драконово съкровище е по-голямо от това на Хефест, червения дракон от богатия Мирабар?

Драконът се обърка. Той обичаше живота си — спеше върху все по-увеличаващите се купчини злато, осигурявано му от търговците. Не искаше наоколо да се мотаят разни героични авантюристи! Именно на това разчиташе и Дризт.

— Утре! — изрева драконът. — Днес ще размишлявам върху заклинанието, а утре Мергандевинасендър ще бъде черен още веднъж! А после ще напусне с подпалена опашка, ако се осмели да издаде само още една сквернословна дума! Сега трябва да почина, за да си припомня заклинанието. Ти не мърдай, драконе в елфическа форма. Подушвам къде си и чувам по-добре от всичко на този свят. Не спя толкова дълбоко колкото на повечето крадци им се иска!

Дризт разбира се не се и съмняваше в това. Дотук нещата вървяха точно както се бе надявал, но сега бе забъркал невероятна каша. Нито той, нито неговите приятели можеха да чакат един ден, за да продължи разговора с червения. Как ли щеше да реагира драконът, зачуди се Дризт, когато се опиташе да развали заклинанието, което не съществуваше? И какво ще стане, запита се почти паникьосаният елф, ако Хефест наистина го превърнеше в черен дракон?