Р. Салваторе: Убежище

И накрая, когато откри силата да се противопоставя на матрона Малис, моят баща също стана герой. Закнафейн, който бе губил битката за принципите и идентичността си през по-голямата част от своя живот, накрая я спечели.

Нито един от тези войни обаче, не може да се сравнява с младото момиче, което опознах, когато за първи път пристигнах в Десетте града. От всички хора, които някога съм срещал, никой не е спазвал по-силно принципите на честта и благоприличието от Кати-Бри. Тя е виждала много битки, но очите й все още блестят с невинност, а усмивката й искри неопетнена. Тъжен ще е денят и нека целият свят го оплаква, когато фалшивият тон на цинизма наруши хармонията на мелодичния й глас.

Често онези, които са ме наричали герой говорят единствено за моята сила в битките и не знаят нищо за принципите, които водят остриетата ми. Приемам тяхното определение заради това, което е ценно заради тях, а не заради себе си. Когато Кати-Бри ме нарече така, тогава ще позволя на сърцето си да се отпусне в задоволство, защото знам, че ще бъда съден заради сърцето си, а не заради меча си, тогава ще посмея да вярвам, че определението е заслужено.

И така, смея да заявя, че моят разказ свършва тук. Сега стоя спокойно до приятелите си и истинския крал на Митрил Хол и всичко е тихо и мирно, и процъфтяващо. Наистина мрачният елф намери своя дом и своето място. Но аз съм млад, понякога трябва да си припомням това. Може би ми остава още десет пъти повече време, отколкото това, което е зад мен. И въпреки цялото ми сегашно задоволство, светът остава Опасно място, където един пазител трябва да се държи за принципите си, но също и за оръжията си.

Смея ли да твърдя, че историята ми е завършена?

Мисля, че не.

$source = Моята библиотека

$id = 16855

$book_id = 3326

Издание:

Р. А. Салваторе. Убежище

Редактор: Юлия Петкова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петкова

ISBN: 954–761–130–5

ИК „Инфодар“, София, 2004