Р. Салваторе - Убежище

Кати-бри чу ръмжащото куче, но нямаше време да реагира, когато огромният мъж изскочи иззад една скала и грубо я сграбчи за ръката.

— Знам, че знаеш! — изкрещя той с пълно гърло право в лицето й.

Кати-бри го ритна в пищяла.

— Пусни ме! — извика му тя.

Роди изненадано забеляза, че в гласа й нямаше страх. Той я разтърси силно, когато тя се опита да го ритне отново.

— Дошла си в планината с някаква цел — каза той равнодушно, без да отпуска хватката си. — Дошла си да видиш елфа. Знам, че сте приятели. Виждам го в очите ти!

— Нищо не знаеш! — каза му Кати-бри. — Говориш само лъжи!

— Значи елфът ти разказа за Тисълдаун, така ли? — отвърна Роди, досещайки се какво има предвид момичето.

Кати-бри знаеше, че в гнева си се беше заблудила, беше дала на нещастника потвърждение на думите му.

— Елфът ли? — каза тя разсеяно. — Не разбирам за какво говориш.

Роди подигравателно се изсмя.

— Била си при елфа, момиче. Каза го достатъчно ясно. А сега ще ме заведеш да го видя.

Кати-бри се изсмя в лицето му, предизвиквайки друго грубо разтърсване.

Изражението на Роди изведнъж омекна и Кати-бри се ужаси дори повече от погледа, който се появи в очите му.

— Ти си куражлийка, нали? — измърка той, хвана и другото рамо на Кати-бри и я обърна срещу себе си. — Изпълнена с живот? Ще ме заведеш при елфа, момиче, не се съмнявай в това. Но може би има и други неща, които да направим преди това, неща, които да те убедят повече да не пресичаш пътя на такива като Роди МакГристъл.

Целувката му по бузата на Кати-бри бе отвратително гротескна, но ужасяваща и недвусмислено заплашителна и момичето помисли, че ще повърне.

Кати-бри мобилизира всяка частица от твърдостта си, за да погледне Роди в очите в този миг. Тя беше само малко момиче, но бе израснала сред суровите джуджета от рода Боен чук — горди и силни. Бруенор беше боец, такава беше и дъщеря му. Коляното на Кати-бри намери слабините на Роди и хватката му изведнъж се разхлаби. Момичето протегна ръка да издере лицето му, ритна го втори път с по-малък ефект, но предпазното му свиване почти й позволи да се освободи.

Желязната хватка на Роди се затегна неочаквано около китката й и те се сдърпаха за момент. После Кати-бри усети как някой сграбчи също толкова силно свободната й ръка и преди да разбере какво става, беше издърпана от ръцете на Роди, а до нея застана тъмен силует.

— Значи дойде да срещнеш съдбата си — озъби се доволно Роди на Дризт.

— Бягай — каза елфът на Кати-бри. — Това не е твоя работа.

Кати-бри, разтърсена и ужасно уплашена, не възрази.

Възлестите ръце на Роди се сключиха около дръжката на Блийдър. Ловецът на глави вече се бе срещал в битка с елфа и нямаше намерение да се опитва да му се противопоставя с бързи стъпки и извъртания. С кимване, той освободи кучето си. То се приближи до Дризт и тъкмо се готвеше да го нападне, когато Гуенивар връхлетя върху него и го събори надалеч. Кучето се изправи на крака, защото не беше ранено сериозно, но отстъпваше с няколко крачки всеки път, когато пантерата надаваше рев в лицето му.

— Достатъчно — каза Дризт, станал изведнъж сериозен. — Преследвал си ме толкова години и километри. Приветствам издръжливостта ти, но твоят гняв е незаслужен, уверявам те. Не съм убил Тисълдаунови. Никога не съм вдигал остриетата си срещу тях.

— Да вървят в Деветте пъкъла Тисълдаунови! — изрева му Роди. — Заради тях ли смяташ, че съм дошъл?

— Главата ми няма да ти донесе твоето възнаграждение — отвърна му Дризт.

— И златото да се продъни дано! — извика Роди. — Ти ми отне кучето, елфе, и ухото!

Посочи с мръсния си пръст към обезобразеното си лице. Дризт искаше да му възрази, искаше да напомни на Роди, че той беше започнал битката и, че собствената му брадва бе съборила дървото, което бе изранило лицето му. Но Дризт разбираше мотивите на планинеца и знаеше, че думите няма да го успокоят. Той бе наранил гордостта му, а за човек като Роди подобна рана далеч надхвърляше физическата болка.

— Не искам да се бия — заяви твърдо елфът. — Взимай кучето си и изчезвай само срещу думата си, че няма повече да ме преследваш.

Подигравателният смях на Роди предизвика тръпки по гръбнака на Дризт.

— Ще те гоня до края на света, мрачен елфе! — изрева той. — И винаги ще те намирам. Няма достатъчно дълбока дупка, в която да се скриеш от мен. Няма достатъчно дълбоко море! Ще те хвана, елфе! Ще те хвана сега, или ако избягаш, ще те хвана по-късно!