Р. Салваторе - Убежище

Дризт не разбираше и дума от това, което казваха хората, но се досети, че старицата няма да пусне малчугана в къщата докато не се изсуши. Непослушното момче се начумери и измърмори нещо зад гърба и, когато тя понечи да влезе в къщата, но явно не бе улучило подходящия момент.

Другите двама мъже, единият от които имаше гъста сива брада, а другият беше гладко избръснат, се върнаха от полето и се озоваха точно зад мърморещия малчуган. Буйното момче полетя отново във въздуха и — Пльок! — отново се приземи в поилката. Мъжете се поздравиха развеселени и влязоха в къщата сред радостните възгласи на останалите от семейството. Измокреното до кости дете промърмори отново и плисна шепа вода в лицето на свинята, дошла да провери какво става.

Дризт наблюдаваше всичко с растящо любопитство. Не беше видял нищо, което да го доведе до някакво заключение, но жизнерадостния характер на това семейство и смиреното държание на победения в играта, окуражиха мрачния елф. Бе усетил общността на хората — всички се трудеха с една обща цел. Ако всички ферми в града приличаха на тези, то това място със сигурност наподобяваше повече на Блингденстоун, градът на лукавите гномове, отколкото на Мензоберанзан.

Следобедът премина като сутринта, в усърдна работа и игри. Семейството се прибра рано. Всички лампи в къщата изгаснаха малко след залез-слънце и Дризт се шмугна в гората, за да размисли над видяното.

Още не беше съвсем уверен, но тази нощ успя да заспи спокойно, без да се измъчва от угризения за смъртта на гнолите.

От три дни мрачният елф наблюдаваше фермата, скрит в сенките на големия бор, наблюдаваше игрите на семейството и усърдния им труд. Сплотеността на тези хора му се струваше все по-очевидна, а когато децата наистина се сбиваха, винаги идваше някой по-възрастен да ги разтърве и помири. И не след дълго побойниците отново се връщаха към игрите си.

Всички съмнения напуснаха Дризт.

— Пазете се от остриетата ми, разбойници — прошепна една нощ той към притихналата планина.

Младият мрачен елф бе решил, че гнолите, гоблините и всички други същества, решили да посегнат на тази ферма и това семейство, ще трябва преди това да се сблъскат с танцуващите остриета на Дризт До’Урден.

Той разбираше, че поема риск като наблюдава къщата. Имаше вероятност някой от фермерите да го забележи и да се уплаши. Но на този етап от живота си, Дризт не се страхуваше да поеме този риск. Част от него дори се надяваше да го намерят.

Рано сутринта на четвъртия ден, преди слънцето да се е показало на източното небе, мрачният елф се отправи към своя бор и заобиколи гористите хълмове, обграждащи самотната къща. Докато Дризт достигне до своя пост, във фермата вече кипеше труд. Елфът се настани удобно на мекия мъх под дървото и надникна от сенките към обляното в светлина безоблачно небе.

След около час една фигура излезе от фермата и тръгна към него. Беше най-малкото от децата — пепеляворусо момченце, което изглежда прекарваше повече време в поилката, отколкото извън нея и то не по собствено желание.

Мрачният елф се шмугна зад ствола на близкото дърво, без да е сигурен в намеренията на момчето. Скоро разбра, че то не го е видяло, защото малчуганът се шмугна в гората, обърна се към къщата, изсумтя през рамо, после подсвирквайки си се запъти към хълмистата планина. В този момент Дризт осъзна, че детето бе изоставило задълженията си и почти одобри безотговорното му отношение. Въпреки това обаче, мрачният елф не беше сигурен, че малкото дете постъпва разумно като се отдалечава от къщата в тази опасна местност. Момчето не изглеждаше на повече от десет години, беше слабичко и имаше невинни сини очи, надничащи иззад кехлибарените му къдрици. Дризт изчака няколко секунди, за да даде на детето повече преднина и да види дали няма да дойде още някой, после тръгна след него, воден от подсвиркването му.

Момчето се отдалечи доста от фермата — беше поело нагоре към планината, а мрачният елф го следваше на около стотина крачки, решен да го пази.

В тунелите на Подземния мрак Дризт можеше да се промъкне зад всяко същество и да го потупа по рамото без въобще да бъде усетен. Сега бе изминал само около половин час, откакто елфът тръгна след детето, а то вече променяше посоката и скоростта си, дори свирукането му беше престанало. Всичко това подсказа на Дризт, че малчуганът е усетил присъствието му.

Мрачният елф се зачуди дали детето не е усетило и нещо друго. Той извади фигурката от черен оникс, призова Гуенивар и я прати да го прикрива отстрани. После с предпазливи крачки, Дризт тръгна отново.