Р. Салваторе - Беззвездна нощ

— Ти предаде събратята си — рече убиецът най-сетне.

— Събратята си? — насмешливо повтори Джарлаксъл. — Защо не ми обясниш какво точно разбираш под „събратя“.

Наемникът замълча за миг и когато не получи отговор, избухна в смях.

— Просто не се съобразих с плановете на една матрона — майка — поправи го той.

— Първата матрона майка — уточни Ентрери.

— Засега — многозначително смигна Джарлаксъл. — Не всички в Мензоберанзан одобряваха съюза, който матрона Баенре сключи… дори някои от членовете на собственото й семейство не бяха съгласни с действията й.

— Триел — вметна палачът, най-вече, за да обясни на Дризт.

— Тя също — съгласи се наемникът.

— За какво говорят? — прошепна Кати-Бри в ухото на скиталеца, който само сви рамене — и той разбираше толкова, колкото и тя.

— Обсъждаме съдбата на Митрил Хол — обясни Джарлаксъл вместо него. — Позволи ми да ти кажа, че имаш отличен мерник, прекрасна лейди.

Незнайно защо, изящният поклон, с който придружи тези думи, я накара да се почувства изключително неудобно.

— Какво ли не бих дал, за да видя изражението на онези матрони, когато сталактитът на прелестната ти приятелка се сгромоляса върху купола на светилището! — продължи наемникът, този път към Дризт.

Скиталецът и Ентрери неволно се обърнаха към Кати-Бри, но тя само сви рамене и невинно се усмихна.

— Е, не убихте кой знае колко елфи — побърза да добави Джарлаксъл. — Едва неколцина в параклиса и не повече от двадесетина, докато бягахте. Първият дом ще се съвземе, макар че сигурно ще мине доста време, преди да измислят как точно да извадят онази канара от покрива на своето вече доста несъвършено светилище! Не, дом Баенре ще се съвземе…

— Ала не и съюзът — обади се Дризт, който най-сетне започваше да разбира защо в тунелите няма други елфи, освен войните на Бреган Д’аерте.

— Да, съюзът… — повтори Джарлаксъл. — Всъщност, с плановете за превземане на Митрил Хол бе свършено в мига, в който Дризт До’Урден падна в плен.

Той помълча малко и продължи:

— Но остават доста въпроси, на които тепърва ще трябва да се отговаря… Точно заради тях съм тук, разбира се.

Тримата спътници се спогледаха, чудейки се за какво ли намеква.

— У вас има нещо, което трябва да върна обратно — обясни той на Ентрери и протегна ръка. — И вие ще ми го дадете.

— Ами ако откажем? — рязко се намеси Кати-Бри.

Единственият отговор, който получи, бе гръмкият смях на наемника.

Палачът побърза да извади паешката маска и му я подаде. Джарлаксъл бе прав — трябваше да я върне в Сорсъри, иначе можеше да бъде обвинен в съучастничество в бягството.

При вида на магическия предмет — последното парченце от изпипаната мозайка, която бе изградил до последния детайл, — очите на наемника светнаха доволно. Подозираше, че Триел Баенре е наблюдавала всяка стъпка на Кати-Бри и Ентрери и прекрасно знае как двамата са задигнали магическия предмет от Сорсъри. Само че постъпките, с които Джарлаксъл бе спомогнал за бягството на Дризт До’Урден, бяха в пълно съответствие с желанията й и наемникът бе уверен, че тя няма да го издаде на майка си.

Трябваше само да сложи маската обратно в писалището (а това не бе особено трудно), преди Громф да забележи липсата й.

Ентрери погледна към Дризт, ала скиталецът не каза нищо и той върна маската. Джарлаксъл я прибра, после, сякаш току-що му бе хрумнало, свали рубинения медальон, който висеше на врата му.

— Няма кой знае какви сили срещу мрачни благородници — сухо обясни той и го подхвърли на Дризт.

Ръката на скиталеца се стрелна напред, твърде рано, както се оказа миг по-късно и медальонът, безценният медальон на Риджис, се удари над китката му. Преди магическият предмет да се бе хлъзнал и един сантиметър надолу, той замахна отново и го улови.

— Предпазителите на Дантраг — разсмя се Джарлаксъл, когато се вгледа по-внимателно в китките му. — Да, подозирах, че имат подобна сила. Не се притеснявай, Дризт До’Урден, много скоро ще свикнеш с тях и тогава ще се превърнеш в още по-страховит противник!

Скиталецът не отвърна нищо, но изобщо не се усъмни в думите му.

Ентрери, който все още гледаше на Дризт преди всичко като на своя най-голям съперник, му хвърли неприязнен поглед.

— И така, вие успяхте да провалите плановете на матрона Баенре — тържествено заяви Джарлаксъл и отново се поклони. — Заслужи си свободата, палачо. Ала където и да отидете, мои храбри приятели, никога не забравяйте да надзъртате през рамо, защото Мрачните не забравят, а похватите им са коварни и жестоки.