Р. Салваторе - Беззвездна нощ

Не можеше да повярва какво богатство бе захвърлил просто така.

Най-накрая пусна младата жена и надникна зад завоя, за да се увери със собствените си очи, че преследвачите им са си отишли.

— Я виж ти! — смаяно ахна Кати-Бри, когато погледът й падна върху меча на Дантраг.

Тя се наведе и предпазливо го вдигна, силно изненадана, че един мрачен благородник притежава оръжие, върху което е изваяна глава на еднорог — символът на добрата богиня Миелики.

— Какво откри? — приближи се и Дризт.

— Сякаш е направен само за теб — обърна се към него младата жена и му показа необикновената дръжка.

Скиталецът с интерес се вгледа в нея. Досега не я бе забелязал, макар че със сигурност помнеше с каква лекота същият този меч бе разсякъл камъка преди малко.

— Задръж го — сви рамене той. — Аз предпочитам ятаганите, а ако наистина е нейно оръжие, Миелики ще се радва то да почива на кръста на Кати-Бри.

По лицето на младата жена се разля благодарна усмивка и тя благоговейно мушна меча в ножницата си. Дризт се зае да свали предпазителите от ръцете на мъртвия Дантраг, но в този момент се появи Ентрери:

— Нямаме време за губене! Вече цял Мензоберанзан знае за нас! — гневно рече той. — И хиляда мили да ме деляха от този скверен град, пак щяха да ми се сторят малко!

Навярно за първи път в живота си Дризт почувства, че е напълно съгласен с него.

Да виси на кръста на човешкото момиче не беше точно това, което Казид’еа очакваше. Неведнъж бе слушал за прословутия Дризт До’Урден и когато Дантраг падна убит, той промени магическата си дръжка с надеждата да се приюти именно в неговата ножница.

Скиталецът не се бе поддал на уловката му, ала мечът, който съвсем заслужено си бе спечелил името Посичащият, можеше да почака.

Оттук нататък бягството им стана неочаквано лесно, никъде не се виждаше и следа от преследвачи и те спряха да почиват, едва когато нощта вече привършваше. Сънят им бе кратък и неспокоен, после отново поеха на път.

Нищо не се случи и през следващите три дни. Миля след миля оставаха зад гърба им и Дризт, който бе застанал начело и гледаше да се държи по-надалече от Блингденстоун, за да не оплете и свиърфнеблите в опасната мрежа, от която бягаха, започна да се притеснява. Не разбираше защо досега не бяха срещнали нито патрули, нито гущерови отряди, и още не можеше да повярва, че наоколо не е пълно със спотаени елфи, търсещи сгоден случай да се нахвърлят отгоре им.

Затова никак не се изненада, когато в края на един тунел съзря позната фигура. Небрежно облегнат на стената, ексцентричният елф въртеше широкополата шапка на пръста си и очевидно ги очакваше.

Кати-Бри, чиито войнски инстинкти все още бяха изострени до краен предел, мигновено вдигна Таулмарил.

— Този път няма да избягаш толкова лесно! — промърмори тя тихо, мислейки си за онзи път в Митрил Хол, когато лукавият наемник им се бе изплъзнал.

Неочаквано Ентрери я сграбчи за ръката и я спря. Младата жена хвърли бърз поглед към Дризт и когато видя, че той също не е извадил оръжията си, разбра, че трябва да се откаже.

— Но моля те, скъпо мое момиче — обърна се Джарлаксъл към нея. — Тук съм само за да се сбогуваме!

Думите му я подразниха още повече и от самодоволното му изражение, ала в същото време Кати-Бри не можеше да отрече, че докато беше негова пленница, той се бе отнасял към нея с уважение и нито веднъж не я бе нагрубил или наранил.

— Доста странно ми се вижда — намеси се Дризт, мъчейки се да изглежда спокоен.

Незабелязано попипа ониксовата статуетка в кесията си, ала и сам разбираше, че ако се стигне дотам да има нужда от Гуенивар, най-вероятно и четиримата щяха да умрат. И Дризт, и Ентрери познаваха методите на Бреган Д’аерте достатъчно добре, за да знаят, че навсякъде около тях е пълно с опитни войни, готови да се нахвърлят отгоре им при най-малък знак от страна на своя главатар.

— А може би, за разлика от това, което си мислиш, аз съвсем не съм бил против твоето бягство, Дризт До’Урден — отвърна му наемникът, но за всички бе ясно, че думите му са насочени най-вече към Артемис Ентрери.

Убиецът изобщо не изглеждаше изненадан. Всичко се бе наредило прекалено лесно — магическата диадема на Кати-Бри и медальона, с чиято помощ откриха Дризт, паешката маска и уж случайните забележки на Джарлаксъл за уязвимостта на дом Баенре по време на церемонията, и дори ониксовата статуетка, която сякаш бе приготвена специално, за да може той да си я вземе. Не знаеше как точно лукавият наемник бе успял да уреди всичко, ала едно бе сигурно — наемникът бе очаквал точно такъв развой на събитията.