Р. Салваторе - Беззвездна нощ

Мрачният каза нещо на своя език и един от другарите му се престраши и му се притече на помощ. Ентрери отново изръмжа и неохотно отстъпи назад.

Внезапно тъмнината беше прорязана от сребристо сияние и когато убиецът си възвърна зрението, пред себе си отново имаше един-единствен противник, а онези, които до този миг бяха наблюдавали битката от страничния проход, сега панически се отдалечаваха.

Палачът хвърли бърз поглед към Кати-Бри, ала тя, прекалено заета да обстрелва каменната могила и да си говори с пантерата, която междувременно се бе материализирала, дори не го забеляза.

Усещаше как отровата разпалва пареща болка в гръбнака му, ала изцелителната отвара, която бе изпил наскоро, не й позволяваше да го надвие. Нарочно се олюля и чу как Дантраг избухва в подигравателен смях. Арбалетът на Берг’инйон изщрака заплашително, но когато стрелата полетя, Дризт вече се свличаше на земята и тя мина над него, без да го засегне. За сметка на това се удари в камъка на сантиметри от главата на Дантраг и набързо изтри ехидната усмивка от лицето му.

Злият елф се нахвърли отгоре му още преди скиталецът да се бе изправил и го принуди да падне на едно коляно. Дризт все пак успя да скочи на крака и рязко се завъртя, отбивайки опасната, надарена с магия пика в мига, в който тя мина под вдигнатата му ръка. Невероятно бърз, Повелителят на меча го зашлеви през лицето и Дризт, прекалено зает с това да държи копието далече от себе си, не можа да отвърне.

Все така мълниеносно, Дантраг се върна за нов удар и скиталецът едва успя да отскочи встрани. Пиката остави дълбока пукнатина в близкия камък, но когато Дризт се обърна светкавично с намерението сам да се впусне в атака, мечът се стовари върху ръката му и се прибра в ножницата си с такава бързина, че той дори не можа да проследи движението.

Гущерът отново се втурна към него, като този път се изкатери по стената и го принуди да се претърколи в обратната посока.

— Колко още, Дризт До’Урден? — самонадеяният Дантраг прекрасно разбираше, че усилието непрестанно да отскача и да се пази много скоро ще изтощи неприятеля му до краен предел.

Дризт нямаше какво да отвърне и само изръмжа гневно, но докато се изправяше, забеляза нещо, което върна надеждата в гърдите му — силното тяло на позната черна пантера.

Синът на Баенре тъкмо обръщаше гущера си за нов удар, когато Гуенивар връхлетя върху него. Влечугото се преметна през глава и Дантраг едва успя да извади крака от стремената. Стреснат и позагубил част от самоувереността си, той се изправи пред своя противник.

— Сега вече битката е честна — заяви Дризт.

В този миг иззад гърба на Дантраг долетя стреличка от арбалет, профуча над Сиянието и се заби в рамото на скиталеца.

— Едва ли — саркастично се усмихна Повелителят на меча и извади оръжията си с толкова мълниеносно движение, че Дризт не успя да го проследи дори с поглед.

От дъното на жадната си за кръв душа, Казид’еа се съгласи с него.

Едва ли.

— Какви ги вършиш? — кресна Ентрери на Кати-Бри, когато, вместо да му се притече на помощ, Гуенивар профуча покрай него и се изгуби зад завоя.

Раздразнен, той си го изкара на своя противник и светкавичната тройна комбинация от удари остави злощастния елф напълно замаян и с лошо ранена ръка. В този момент палачът спокойно можеше да го довърши, ако погледът му отново и отново се връщаше към Кати-Бри.

— Копая дупки — отвърна тя, сякаш това обясняваше всичко, после отново опъна тетивата на Таулмарил и парченца от огромния сталактит, който обстрелваше, се посипаха по пода; една от стрелите дори успя да пробие яката скала и полетя към бездната.

— Там пред нас кипи битка — извика той. — Ас тази дупка в тавана мястото много скоро ще се напълни с нови врагове.

— Тогава се залавяй за работа! — отсече младата жена. — И ме остави да си върша своята!

Ентрери преглътна хапливия отговор, който напираше на устните му, но се зарече, че ако оцелее след всичко това, ще я накара да съжалява, че се е родила.

В това време противникът му се хвърли в атака с намерението да се възползва от моментното му разсейване и да го надвие. Ала да хванеш Артемис Ентрери неподготвен не беше никак лесно — сабята му се стрелна наляво, после надясно и накрая полетя право напред. Така само за миг убиецът не само отклони оръжията на неприятеля си, но и за втори път го рани в ръката.

Вплетени един в друг, те се затъркаляха по пода, едно гигантско кълбо от козина и люспи. Дългата шия на гущера му даваше предимството да държи главата си извита настрани и необезпокоявано да впива зъби в хълбока на пантерата. Въпреки това, Гуенивар здраво бе сключила челюсти около основата на врата му, като в същото време го дереше жестоко. Ноктите на предните й лапи потъваха все по-надълбоко в плътта на влечугото, докато двамата се премятаха по пода; задните й лапи нанасяха ритник след ритник в гърдите му.