Р. Салваторе - Беззвездна нощ

Ентрери не можа да сдържи ужасения си вик, когато котката най-неочаквано се хвърли към него и изтръгна въжето от ръката му. Накани се да извади оръжие, за да се защити, ала Гуенивар се закова на място (при което и Дризт, и палачът политнаха назад, повлечени от устрема), обърна се надясно и скочи.

С лекота достигна моста под дупката на тавана, но не успя да спре и увисна от другата му страна, все така вкопчена във въжето.

Много по-разтревожен за приятелката си, отколкото за самия себе си, Дризт се втурна по опънатото въже, макар да знаеше, че то всеки миг може да се изплъзне от зъбите на Гуенивар и да го запрати в бездната.

Ентрери дръпна Кати-Бри и й даде знак да последва скиталеца.

— Не мога да ходя по въже! — възпротиви се тя с разширени от ужас очи.

— Научи се тогава! — сопна се убиецът и я бутна толкова грубо, че замалко не я събори от моста.

Разтреперана, младата жена постави единия си крак върху въжето и опита да се закрепи, но бързо се отказа и се дръпна назад.

Ентрери я отмести настрани и скочи върху своеобразната пътека.

— Задържай ги с лъка си — нареди той. — И бъди готова да развържеш въжето, когато ти кажа!

И преди Кати-Бри да успее да го попита каквото й да било, палачът се втурна напред с такава лекота, сякаш все още се намираше върху моста. Не й оставаше друго, освен да започне да обстрелва прииждащите неприятели — както тези зад тях, така и другите, които преследваха Гуенивар.

Младата жена трескаво се обръщаше ту в едната, ту в другата посока и понеже нямаше никакво време да се прицели, стрелите й рядко улучваха.

От устните й се откъсна сподавена въздишка — наистина я болеше за бъдещето, което никога нямаше да види. После по лицето й плъзна примирена, ала храбра усмивка. Щеше да умре, да… но щеше да повлече и врага със себе си, с гибелта си щеше да дари свобода на Дризт.

Част от елфите, присъстващи на церемонията на Баенре, усетиха рухването на сталактита в двора, ала не му обърнаха особено внимание — стените на светилището бяха дебели, а малкото шум, който успяваше да проникне през тях, начаса бе удавян от ритуалния напев на две хиляди богомолци.

Матрона Баенре научи за станалото малко по-късно, когато Сос’Умпту, нейната дъщеря, отговаряща за светилището, тихичко й прошепна, че нещо в двора сякаш не е наред.

На първата матрона обаче, никак не й се искаше да прекъсва церемонията. Погледът й обходи лицата на останалите матрони — повелителки (единствените, които можеха да й бъдат съперници) и със задоволство установи, че в този момент те са й напълно предани. Все пак не биваше да рискува, затова разреши на дъщеря си да изпрати неколцина от елитните бойци, охраняващи светилището, като внимава да не привлича ненужно внимание.

После отново се отдаде изцяло на церемонията, усмихната, сякаш нищо необичайно (с изключение, разбира се, на това доста необикновено събиране) не се бе случило. Толкова сигурна беше матрона Баенре в могъществото на своя дом, че единствената й тревога бе да не би някой да оскверни свещения ритуал и така да я злепостави в очите на Лолт.

И дори не подозираше за подвизите, които тримата бегълци и гигантската пантера извършваха високо горе.

Надвесен от моста, Дризт нежно насърчаваше ранената пантера да се изкатери обратно при тях и дори не усети, че Ентрери стои до него.

— Нищо не можем да направим за котката — разнесе се гласът на палача и Дризт рязко се обърна.

Първото, което видя, бе смъртната опасност, в която се намираше Кати-Бри.

— Изоставил си я! — кресна той.

— Не може да премине — сопна се убиецът. — Още не!

Заслепен от ярост, скиталецът посегна към ятаганите си, ала Ентрери му обърна гръб и насочи вниманието си към Кати-Бри, която бе коленичила на отсрещния мост и трескаво правеше нещо.

— Отвържи въжето и после се дръж здраво! — провикна се той.

Дризт, учуден, че в глупостта си не е разбрал намеренията на Ентрери още в началото, побърза да му се притече на помощ и с всички сили стисна въжето. В мига, в който Кати-Бри го развържеше, Гуенивар щеше да политне в бездната и тежкото тяло щеше да повлече въжето със себе си. Скиталецът прекрасно разбираше, че двамата с Ентрери не са в състояние да удържат тристакилограмовата пантера за повече от няколко секунди, но щяха да смекчат поне малко мощното дръпване, което щеше да последва, та Кати-Бри да успее да се задържи.

Младата жена остана на мястото си още известно време, въпреки виковете на Ентрери и идващите все по-близо елфи. Най-сетне се приведе над ръба на моста, но веднага се изправи: