Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Намирате се в Заселническа твърдина, където управлява Берктгар — все така на висок глас продължи той, — и щом сте тук, ще се подчинявате на него!

Гордите му думи бяха последвани от напрегнато мълчание, особено неспокойни изглеждаха двамата войни, дошли с Беенел. Елфическият боец обаче остана напълно спокоен и като помълча миг-два, без да сваля поглед от грамадния варварин, който се приближаваше към тях, препасал страховития си меч през рамо, кимна в знак на съгласие. Честолюбието със сигурност не бе един от неговите недостатъци и той никога не се оставяше да бъде заслепен от криворазбрана гордост.

— Добре казано, Берктгар Храбри — рече той сега. — И съвсем на място.

После се обърна към конниците от Несме и Дългата седловина и добави:

— Дойдохме, за да помогнем на Берктгар и на Бруенор Бойния чук — напомни им той.

— Дойдохме, защото Бруенор ни повика — изръмжа мъжът от Дългата седловина. — Не Берктгар.

— Нима смятате да се спуснете в мрачните тунели на Митрил Хол? С жребците си? — повдигна вежди елфът, който вече бе разбрал от срещите си с Бруенор и Кати-Бри, че джуджетата ще се заемат с подземните проходи, докато конниците ще се присъединят към хората на Берктгар, за да се погрижат за повърхността.

— И той, и конят му, могат да се озоват под земята много по-скоро, отколкото очакват — недвусмислената заплаха на варварския вожд никак не се понрави на война от Дългата седловина.

— Достатъчно! — побърза да се намеси Беснел. — Събрали сме се тук като съюзници и такива трябва да останем, обединени от общата си цел.

— Обединени от общия си страх — поправи го войникът от Несме. — Моите сънародници веднъж вече се срещнаха с… — той замълча за миг и се вгледа в лицата на останалите предводители, а после и на своите мъже, сякаш търсеше подкрепа, докато се опитваше да намери точните думи. — Срещнахме се с тъмнокожия приятел на крал Бруенор — довърши той най-сетне, без дори да се помъчи да прикрие подигравката в гласа си. — Какво добро може да излезе според вас от съюза с някой от тази скверна раса?

Още преди да успее да довърши, Берктгар се нахвърли отгоре му, сграбчи го за ризницата и приближи разгневеното си лице на сантиметри от неговото. Останалите войни от Несме начаса извадиха оръжията си, ала същото сториха и варварите, които изведнъж наизскочиха от близките къщи.

Беснел простена, а Дългите ездачи обезсърчено поклатиха глави.

— Ако пак се осмелиш да кажеш нещо против Дризт До’Урден — заплашително процеди Берктгар, без да обръща никакво внимание на копията и мечовете, насочени към него, — ще ме изправиш пред труден избор — дали да те посека и да оставя трупа ти на лешоядите или да те дам на Дризт, та той собственоръчно да смъкне главата от раменете ти.

Беснел приближи коня си до двамата мъже и натискът на силното животно принуди варварина да пусне занемелия си противник.

— Дризт До’Урден не би го убил заради онова, което каза — уверено рече елфът, който неведнъж бе срещал скиталеца в Града на сребърната луна.

Берктгар знаеше, че това е самата истина, затова неохотно се отдръпна.

— Бруенор обаче би го сторил — подхвърли той.

— Така е — съгласи се Беснел. — А и мнозина други биха защитили Дризт с оръжие в ръка. Ала стига сме говорили за това. Заедно наброяваме сто и деветдесет бойци, дошли тук, за да помогнем с каквото можем — при тези думи той се огледа наоколо и изведнъж сякаш се извиси над останалите. — Сто и деветдесет души, притекли се на помощ на Берктгар и доблестните му войни. Рядко се е случвало четири подобни отряда да се бият рамо до рамо. Дългите ездачи, конниците на Несме, Сребърните рицари и бойците на Заселническа твърдина, обединени от една обща цел. Ако войната, надвиснала над нас, наистина се разрази (а след като видях съюзниците, които се готвят да ги посрещнат, аз искрено се надявам това да стане), подвизите ни ще отекнат надлъж и нашир из Царствата! Нека Мрачните дойдат, ако не им е мил животът!

Думите на елфа поласкаха самолюбието на всички, които го слушаха, разнесоха се одобрителни възклицания, напрежението се разсея. Беснел с усмивка на уста гледаше ликуващите войни, ала в същото време с болка си мислеше, че отношенията помежду им съвсем не бяха толкова приятелски, а основата им — толкова солидна, колкото би трябвало в момент като този. От Дългата седловина бяха изпратили петдесет войни, както и неколцина магьосници — солидни подкрепления от малък градец като техния, който освен всичко друго, дори не зависеше пряко от добруването на крал Бруенор. Интересите им (както търговски, така и дипломатически) бяха насочени повече на запад, към Града на бездънните води, отколкото на изток към Митрил Хол, а ето че въпреки това не само се бяха отзовали на джуджешкия зов за помощ, но дори бяха изпратили дъщерята на своя предводител.