Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Старата Баенре прекрасно разбираше какво бе събудило раздразнението на сина й, нещо повече, тя самата също не бе доволна да научи, че Утегентал лично се е нагърбил със задачата да проникне в града на свиърфнеблите. Постъпката му недвусмислено издаваше отчаянието на Мез’Барис — явно бе, че втората матрона се чувства крайно уязвима след могъществото, което Баенре бяха демонстрирали пред портите на Облодра, и бе стоварила огромна отговорност върху яките плещи на своя патрон.

Утегентал бе потеглил на война с едничката цел да прослави своя дом, потеглил бе начело на внушителен отряд от над триста мрачни войни.

За Берг’иньон това бе доста тревожно, тъй като не матрона Баенре, а той бе най-омразният съперник на страховития Повелител на меча.

Старата матрона обаче, която през всичкото това време не отделяше поглед от лицето на сина си, сметна дръзката постъпка на втория патрон за добре дошла — съперничеството щеше да подтикне Берг’иньон към съвършенство. А ако той се провалеше, ако Дризт До’Урден (очевидно именно вероотстъпникът бе плячката, която и двамата мъже жадуваха) паднеше от ръката на Утегентал, ако дори самият Берг’иньон рухнеше, покосен от тризъбеца на жестокия патрон, тя щеше да се примири. В крайна сметка, този поход бе много по-важен от който и да било елфически дом, пък бил той и онзи, който тя оглавяваше; тук нямаше място за лични домогвания и амбиции… освен, разбира се, за нейните собствени.

Когато покоряха Митрил Хол, независимо какво щеше да струва това на сина й, тя щеше да познае нечувано до този миг благоволение от страна на Лолт, а домът й веднъж завинаги щеше да стане недосегаем за дребнавите козни на останалите семейства в Мензоберанзан, дори те всички да се надигнеха срещу нея!

— Свободен си — рече тя на Утегентал. — Връщай се на поста си.

По устните на свирепия войн плъзна зла усмивка и той се поклони на матроната, без да сваля поглед от Берг’иньон. После се обърна и се накани да отиде при своя отряд, но не бе успял да направи и крачка, когато матрона Баенре отново го повика.

— А ако се натъкнеш на следи от бягащи свиърфнебли — заповяда тя, местейки поглед между двамата настръхнали войни, — не забравяй да изпратиш някой да ме уведоми за развоя на преследването.

При тези нейни думи, раменете на Берг’иньон увиснаха, а усмивката на Утегентал стигна почти до ушите му. Един последен поклон и той се отдалечи тичешком.

— Свиърфнеблите са опасни противници — подхвърли старата матрона на сина си. — Ще убият и него, и бойците му.

В действителност, тя самата не вярваше в това, а скептичното изражение на Берг’иньон красноречиво говореше, че и той не може да бъде залъган толкова лесно.

— Ако ли пък не — добави матроната и се обърна на другата страна, където стояха Куентел, с доста отегчено изражение, и Метил, комуто сякаш всичко беше досадно, — ако ли пък не стане така… е, за никого не е тайна, че не е чак толкова славно да убиеш неколцина гномове.

При тези думи тя отново погледна сина си:

— Всички знаем каква е истинската цел на този поход! — изръмжа, без да си прави труда да спомене, че неговата и нейната цели са съвършено различни.

Ефектът на тези думи върху разстроения Берг’иньон беше мигновен. Унинието изчезна и щом майка му даде знак, че е свободен, той се отдалечи с гордо вдигната глава, възседнал своя лепливоног гущер.

Когато синът й се скри от очите й, старата Баенре се обърна към Куентел:

— Погрижи се сред войниците на Утегентал да има наши шпиони — нареди тя на езика на знаците, после се замисли за миг, представяйки си какво може да сполети всеки изменник, заловен от необуздания Повелител на меча и побърза да уточни:

— Мъже.

Мъжете бяха заменими.

Седнала върху своя летящ диск, матрона Баенре се рееше над главите на войниците и мислеше. Съперничеството между Берг’иньон и Утегентал не я притесняваше, не я тревожеше и явното пренебрежение, с което патронът на дом дел’Армго се отнасяше към получените заповеди. Много по-обезпокоително бе необяснимото изчезване на свиърфнеблите. Дали лукавите гномове не възнамеряваха да се възползват от отсъствието на многохилядната армия, за да нападнат Мензоберанзан?

Това бе глупава мисъл и матрона Баенре я отхвърли начаса. Та нали повече от половината й сънародници бяха останали в града, зорко следени от Мез’Барис, Триел и Громф! Свиърфнеблите щяха да бъдат смазани за миг, за чест и слава на Кралицата на паяците.