Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Целият град ахна като един, когато отекна мощен взрив и върхът на кулата се пръсна на хиляди парчета.

И ето че К’иорл Одран се появи пред очите им, все още седнала на черния си мраморен трон, сред прахта и каменните отломки.

Десетки танари закръжиха над главата й, ала не посмяха да се доближат до нея — страхуваха се (и то с основание) от безпощадния гняв на Ерту, който неминуемо щеше да се стовари върху им, ако се осмеляха да откраднат дори един миг от насладата му.

К’иорл, горда и силна както винаги, се изправи и пристъпи към ръба на кулата. Изпитателният й взор бавно се плъзна по насъбралото се множество и толкова голям бе страхът, който странните й способности вдъхваха на повечето от тях, че не един и двама елфи (и дори няколко матрони — майки) отвърнаха очи, сякаш се бояха дали тя не се чуди кого да накаже за това дръзко нападение.

Най-сетне погледът й се спря върху матрона Баенре, която нито трепна, нито направи опит да го избегне.

— Как смееш! — опита се да извика К’иорл, ала гласът й прозвуча слабо, почти жалко.

— Ти как смееш! — изрева първата матрона и думите й отекнаха гръмовно. — Отрече се от Кралицата на паяците!

— Нека се продъни в Бездната, там, където й е мястото! — отвърна упоритата К’иорл, последните думи, които щеше да изрече в живота си.

Матрона Баенре вдигна ръката си още по-високо и усети нов прилив на енергия. Отвори се междупространствен портал и, макар този път да не последва нито изблик на ослепителна светлина, нито каквато и да било видима проява на магическа мощ, К’иорл я почувства много по-осезаемо от първия взрив.

Отвори уста, за да извика, ала от устните й се откъсна единствено протяжен стон, който постепенно премина в гърлено хриптене. Чертите на лицето й се удължиха и се изкривиха гротескно, тя опита да се възпротиви, заби пети в земята и отчаяно се помъчи да призове псионистките си способности.

Кожата й започна да се смъква от костите, цялото й тяло бавно, но неумолимо се разтегляше, докато късът сяра с все сила я дърпаше към себе си. Напук на всичко, напук на изгарящата болка и неизбежната смърт, която вече протягаше костеливи пръсти към нея, К’иорл продължи да упорства. Искаше да каже още нещо, да прокълне омразната богиня за последен път, ала вместо думи, от устата й излезе единствено езикът й, безмилостно повлечен от мощта на магията.

Тялото й се разпъваше все по-жестоко и по-жестоко, неудържимо притегляно от парчето сяра и зейналия портал. Отдавна трябваше да е мъртва, изобщо не би трябвало да е жива при този убийствен натиск.

Ръката на матрона Баенре не трепна, но тя самата не успя да се удържи и затвори очи, когато ужасяващо разкривеното тяло на К’иорл политна от внезапно рухналия връх на кулата и се понесе право към нея.

Неколцина от събралото се множество, включително и Берг’иньон, извикаха уплашено, други ахнаха, трети издигнаха гласове в прослава на Кралицата на паяците, когато злощастната трета матрона, с обезобразено до неузнаваемост тяло, досущ гигантско, живо копие, влезе в къса сяра — портала, който щеше да я отведе в Бездната.

Където Ерту, инквизиторът, определен от Лолт, вече я очакваше, за да се погрижи за полагащото й се наказание.

Веднага щом К’иорл изчезна, демоните побързаха да я последват с ликуващи викове и съпроводени от гръмовни взривове, страховити мълнии, гигантски огнени кълба, които помитаха всичко по пътя си, и най-различни други демонстрации на могъщество. Принудени от Ерту, те също издължиха и изтъниха телата си и влетяха в магическото вещество, докато матрона Баенре, напук на ужаса, който я сковаваше, го държеше в нетрепващата си десница, превръщайки страха си в усещане за несъкрушима мощ.

Само за няколко мига всички чудовища, дори огромните танари, напуснаха Материалната равнина, макар че старата матрона все още чувстваше присъствието им във вътрешността на магическия къс.

После всичко внезапно утихна. Не един и двама елфи се споглеждаха въпросително, чудейки се дали присъдата не бе изпълнена, гадаейки дали пък дом Облодра няма да бъде пощаден, сега, когато повелителката им си бе получила заслуженото. Мнозина благородници започнаха да си разменят тайни сигнали, разтревожени, че матрона Баенре може да постави някоя от дъщерите си начело на третия дом и така още повече да затвърди позициите си на върха.

Ала старата матрона изобщо нямаше такива намерения. Тя бе тук по волята на Лолт, за да стовари върху провинилите се абсолютното наказание, по-страшно от всичко, което Мензоберанзан бе виждал някога. Водена от телепатичните наставления на Ерту, тя запрати къса сяра в Хищния процеп, и когато елфите около нея избухнаха в ликуващи викове, смятайки, че това е краят на церемонията, тя разпери ръце и им даде знак да замълчат пред надигащия се гняв на Лолт.