Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Няколко секунди по-късно земята под краката им се разлюля, разнесе се далечен тътен, после всичко отново потъна в напрегната тишина.

Една от дъщерите на К’иорл се появи и пристъпи към ръба на повредената кула, молейки матрона Баенре за милост. Когато отчаяните й викове не получиха никакъв отговор, тя неволно се обърна към един от многото разломи на Хищния процеп.

Очите й се разшириха от ужас, а писъкът, който се откъсна от гърдите й, вледени сърцата дори на закоравелите й събратя. Старата матрона, която още се рееше високо във въздуха, проследи погледа й и възкликна възторжено, прославяйки своята богиня. Миг по-късно, множеството най-сетне разбра какво става.

Огромно черно пипало, дебело повече от шест метра, се бе показало от ръба на разлома и сега бавно, но неумолимо пъплеше по земята, обвивайки двора на Облодра в смъртоносна прегръдка. Като мощна отливна вълна, събралите се елфи се люшнаха назад, докато чудовищното пипало заобиколи двора, пролази по стената и се показа от другата страна, връщайки се обратно към бездната, от която бе изпълзяло.

— Баенре! — умолително изпищя обречената жена.

— Вие се отрекохте от Повелителката на паяците — спокойно отвърна първата матрона. — Дойде моментът да изпитате гнева й.

Земята отново потрепери, когато безмилостната ръка на Лолт се затегна около дома на Облодра. Стената се огъна, после не издържа и рухна под страховитата тежест.

Кулата също започна да се ломи и в отчаянието си дъщерята на К’иорл скочи. Някак си успя да избегне ужасяващото пъплещо нещо и, когато група мрачни войни, между които и Утегентал Армго, се втурнаха към смазаното й тяло, все още бе жива. Патронът на втория дом попречи на останалите бойци да довършат прекършената жена, наведе се и я взе в силните си ръце. Тя го погледна със замъглени от болка очи и дори успя да се усмихне едва-едва, сякаш вярваше, че той бе дошъл да я спаси.

Утегентал се изсмя в лицето й, вдигна я над главата си и я запрати към гърчещото се пипало, право в безпощадната му хватка, там, където допреди миг се издигаше домът й, а сега имаше само огромна купчина отломки и прах.

Ликуващите викове на Мрачните бяха оглушителни, ала дори те бяха погълнати от грохота, с който чудовищното пипало повлече в бездната рухналия дом на Облодра, а с него и всичките му обречени обитатели.

Джарлаксъл поклати обръснатата си глава, най-дръзката постъпка, която си бе позволявал някога с матрона Баенре. В този момент, толкова скоро след впечатляващата й демонстрация на могъщество и, като се имаше предвид факта, че тя отново се радваше на пълна подкрепа от страна на Лолт, несъгласието му с плановете й бе повече от опасно.

Триел Баенре изръмжа заплашително, а Берг’иньон затвори очи — никой от тях не би искал полезният наемник да бъде пребит до смърт заради нахалството си. Злата Бладен’Кърст обаче, нетърпеливо облиза устни, предвкусвайки предстоящото удоволствие, и дори сключи пръсти около дръжката на змиеглавия бич, който висеше на кръста й. Ех, само ако майка й се съгласеше…

— Опасявам се, че времето не е подходящо — недвусмислено рече Джарлаксъл.

— Лолт не мисли така — невъзмутимо отвърна старата Баенре, забележително спокойна въпреки безочието му.

— Откъде можем да сме сигурни, че магията ще продължи да действа, както ние очакваме? — не отстъпваше наемникът.

Матроната кимна и останалите с изненада установиха, че тя е доволна, задето Джарлаксъл бе изказал възраженията си на глас. Въпросите му бяха напълно уместни и с тях той всъщност й помагаше да уточни и за себе си подробностите по новия съюз, който бе намислила.

Триел вдигна изпълнен с подозрение поглед към нея. Ако майка й наистина бе получила заповедите си от Лолт, както току-що бе заявила, никога нямаше да позволи на когото и да било да ги подлага на съмнение и дори открито да им се противопоставя. Защо имаше нужда да се убеждава в нещо, в което би трябвало да вярва безрезервно?

— С магията вече всичко е наред — отсече старата матрона и Джарлаксъл бе принуден да се съгласи.

Онова, което достигаше до ушите му (както от шпионите му в града, така и от връзките му извън неговите предели) говореше, че наистина е така.

— Няма да ти е трудно да сформираш нов съюз — отбеляза той. — Не и след зрелищното поваляне на Облодра. Мез’Барис винаги те е подкрепяла, а никоя матрона — майка не би се осмелила дори да намекне, че се бои да те последва.